Спомен от празника за теснолинейката пред поломената гара в с. Ляхово на 27 октомври 2018 г

На 27 октомври бе чествана 90-годишнината от откриването на първата теснолинейка в България. Тя се намира в нашата област и на старта си е минавала по трасето от Пазарджик с отбивка до Септември до Добринище, където и досега е най-високата жп гара в България. Линията се открива през 1928 г., като проучванията и подготовката стартират още през 1920 г.

На празника по повод годишнината беше и нашият приятел Лука Ланджев, страстен почитател на жп транспорта и негов фотограф. Той ни разказа, че празникът се е състоял в с. Ляхово, което е на 8 километра от Пазарджик и през него минава историческата теснолинейка. Освен впечатления от приятния и задушевен празник, Ланджев разказва и част от историята на теснолинейката, която е спасена от разграбване за разлика от тази в Северна България.

Младият ентусиаст Кристиян Ваклинов, председател на Гражданско сдружение „За теснолинейката“ и личен приятел на панагюреца Лука Ланджев, с увлечение чете брой на в. „Време“ по време на отбелязването на 90-годишнината от изграждането на уникалната за България и Европа теснолинейка Пазарджик – Добринище. Влакчето, което и досега върви, е привлекателна атракция за всички почитатели на жп транспорта не само от страната. Всяко лято тук идват гости от цяла Европа, за да попътуват по приятния маршрут Пазарджик – Велинград – Якоруда – Белица – Разлог – Банско – Добринище. Подобни теснолинейки, особено действащи, вече са рядкост в цял свят.

Дълги десетилетия влакчето е единственият бърз превоз на много хора от две области, бърз и евтин. Парадоксът е, че почти насилствено част от траекторията му е затворена най-вероятно поради бизнес интереси. Историята е доста печална и затова любопитна. За жалост тя е и част от днешното ни съвремие.

На 1 октомври 2002 г. спира пътуването по направлението Пазарджик – Варвара. До този момент всеки ден мотрисата поема между 50 и 100 пътници. Какво става ли? Ами нещо „понятно“. Трасето е обявено за опасно, после налагат влакчето да пътува с … 5 км. в час.

Дори пешеходец може да го надбяга. И настъпва отлив на пътници. В същото време частен автобусен превозвач почти автоматично и паралелно със заповедта организира автобусен транспорт. В някои дни автобусите се връщат по 3-4 пъти, за да превозят хората. Както се казва, коментарът е излишен.

Има и още един резултат от това далновидно решение. Траверсите, релсите, чакъла между тях, дори малките постройки по спирките са разграбени. Всичко е поломено, но някои джобове се понапълват с пари.

Историята е част от историята на българското БДЖ, за което от три десетилетия се говори че е нерентабилно. Може и така да е, но може и някой нарочно да го мачка, по какви ли не подбуди. Добре е за панагюрци, че засега поне нашата линия е жива, макар и градът да е крайна гара. Защото имаше и такива намерения – късите линии да се закрият.