През октомври тази година се навършиха 140 години от избухването на Кресненско – Разложкото въстание

Въстанието е вдигнато то македонските българи и е срещу османската власт с цел присъединяване към Княжество България. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.
На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

Орчо войвода

Ето какво пишат в своя труд „Документи по Кресненското въстание отъ 1878 година” проф. Г. Кацаров и Ив. Келов: „За турците също не било тайна, че Сан-Стефанският договор е мъртвородено създание, та и не сметнали за нужно поне временно да изменят досегашната система на своето управление в Македония. Там продължавало да царува прежното безредие, което именно сега се засилило още повече. Убийствата на българи, оскверняването на семейния им живот, гнетът и насилията от ден на ден растели. Навсякъде, а особено в опграничните области, вилнеели бешибозушки шайки, които запалилил около 30 села. Като прека последица от всичко това последвало крупно бягство на населението към освободените български земи.”

На 16 септември екзархът се обръща с послание до всички български митрополити, да се съставят навсякъде из България благотворителни настоятелства, които да бъдат в помощ на бежанците. На този зов се отзовават много градове. Явно било, че техният статут бил друг, а именно – прикриване на политически цели, за което всъщност подсказва и името им, което те добили – „Единство”. Пък и цялата преписка говори за уреждане на въстание в Македония, което избухнало преди самия фронт на руските войски и то едновременно с основаването на комитетите.

Участници в Кресненско-Разложкото въстание

На 3 октомври в Горна Джумая се основава „по пример на другите градове подобен благотворителен комитет”, на който се пада най-тежката работа: да посреща и изпраща доброволци, да приема и раздава помощи, да настанява бежанци, да държи в течение всички комитети в страната. Всичката тази работа се пада едва ли не на плещите на едно лице – неуморният и пъргав К. Босилков, който е председател на Джумайския комитет. В края на септември и началото на октомври към Кюстендил започват да се стичат войводи и доброволци. Към районите, където се готви бунта, потегля и Орчо Войвода с група от стотина човека.

В същия документ е публикувана и кореспондинцията между Орчо войвода и Джумайския комитет. Ето част от нея:

„Подписания ставам поручитель за 100-те момчета, които предвождам, че в пътя до где пристигнем в Щабътъ не ще направятъ никоя постъпка, която бы произвела оплаквания предъ властьта и в случяй че направятъ озлобления некому без никое извинение ще отговарям азъ за което се подписвамъ.”
Джумая 1878
Октомврий 21-й

Евань Маринь Орчьчо
поручитель

* * *

До Джумайскиятъ
Комитетъ
Г-ну К. П. Босилков.

„Въ отговоръ на на писмото Ви отъ 21-й същия месец за №76, являмы Ви какъ Иванъ Мариновъ Орчовъ пристигна съ дружината си, но като пушкы не достигатъ, моля прибързайтевъ испроважданиетоимъ.
24 Октомври 1878 г.
Влахи

На Македонското
востание Началн. Щаба
Д. П. Георгиевъ
Секретаръ
М. П. Каранфиловъ

На 5 октомври сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери.

Паметникът на Орчо Войвода в Панагюрище

Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Но въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.

По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той и Никола Обретенов настояват да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия.

В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство е изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново. Тяхната задача е да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 г. една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекратено.

Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.

През идната година, на 15 май се, навършват 190 години от рождението на храбрия Орчо войвода.