Шедьовърът на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“ вероятно е най-харизматичната картина в историята на изобразителното изкуство. Търсенето на отговор на въпроса коя е портретуваната дама или тълкуването на енигматичната й усмивка са част от тухлите градящи мистерията около творбата от ХVІ век и същевременно са част от причините за непрекъснато увеличаващата й се слава.

Връщайки се назад във времето, откриваме и събитието изстреляло картината до позицията на тази висока популярност още преди повече от 100 г. Това събитие е нейната кражба.

Когато през 1911 г. италианецът Винченцо Перуджа открадва „Мона Лиза“ от Лувъра едва ли е мислил, че постъпката му ще изведе живописната творбата до ранга на най-разпознаваемата картина на планетата. Факт е, че веднага след кражбата, снимки на картината се появяват във всички големи вестници по целия свят, докато в контраст с това в продължение на две години полицията безрезултатно работи по случая. Едва през декември 1913 г. (точно преди 105 г.) Перуджа най-накрая е заловен и „Мона Лиза“ се завръща в Лувъра. Днес тя е перлата в короната на световноизвестният френски музей, чиито посетители през последната година наброяват 9,7 млн.

„Ако някоя друга от творбите на Леонардо бе открадната, то тя щеше да се превърне в най-известната картина в света, а не „Мона Лиза““ – твърди Ноа Чарни, професор по История на изкуството и автор на книгата „Кражбите на Мона Лиза“ („The Thefts of the Mona Lisa“).

Но как все пак Перуджа успява да извърши една от най-великите кражби на всички времена на творба на изкуството?

Фактите показват, че Винченцо Перуджа бил нает от Лувъра за направата на защитни стъклени витрини за някои от най-известните картини в колекцията на музея, включително „Мона Лиза“. Това му дало шанс да се скрие в един склад, оставайки по този начин в музея през нощта без никой да узнае, а рано сутринта необезпокояван да откачи от стената известната картина. В последствие отстранява рамката от дървената основа с размери 53 на 77 см, върху която е нарисувана творбата. Облича една от белите престилки, които музейните работници носят и пъхва под нея картината на ренесансовия гений. След това се насочва към вратата, през която е планирал да се измъкне, но изненадващо я намира заключена. За негово щастие в този момент минава услужлив водопроводчик, част от персонала на музея, който неподозиращ неговата зла умисъл му я отключва. Така в 8,30 часа сутринта в понеделник 21 август 1911 г. „Мона Лиза“ напуска Лувъра. Интересен факт е, че дори и на следващата сутрин липсата на картината не била забелязана, тъй като много често изложените в музея творби бивали сваляни с цел да се почистват или фотографират.

Празното място на стената, от където е открадната картината

Установяването липсата на картината става след като френският художник Луи Беру, който бил в Лувъра във вторник сутринта за да прави скици на по нея, забелязал, че място й е празно. Първоначално и той предположил, че е свалена с цел да бъде фотографирана, но когато става 11 часа и картината все още не била на мястото си той попитал самите фотографи кога ще я върнат, нетърпелив да започне работата си. Именно тогава се разбира, че творбата не е при тях и в Лувъра е вдигната тревога. Предпазната стъклена витрина и рамката на картината биват открити от полицията на едно от сервизните стълбища.

Новината за кратко време обикаля света. „60 детективи търсят откраднатата „Мона Лиза. Френското общество възмутено“ – съобщава Ню Йорк Таймс. За първи път пред Лувъра има опашки – хората желаели да видят празното място на откраднатата картина.

Полицейското разследване се проточва през следващите две години. Силите на реда дори разпитват Перуджа два пъти преди да заключат, че той не би могъл да е извършителят на кражбата. Шефът на френската полиция излиза в пенсия посрамен.

Разкриването

Светът почти е забравил леонардовата творба, когато на 29 ноември 1913 г. флорентинския търговец на антики Алфредо Гери получава писмо от човек твърдящ, че притежава „Мона Лиза“ и подписал се в него с „Леонардо“. Този човек бил Винченцо Перуджа.

Тълпа от длъжностни лица е заобиколила „Мона Лиза“ при завръщането й в Лувъра през януари 1914 г. след нейното двегодишното отсъствие.

Магазинът на Гери бил само на няколко улици разстояние от мястото, където „Мона Лиза“ била нарисувана 400 г. по-рано от Леонардо да Винчи. Вечерта на 10 декември подписалият се като „Леонардо“ Перуджа влязъл в магазина и така направили уговорка за последваща среща.

Срещата между търговеца Гери, директора на галерия Уфици Джовани Поджи и Перуджа се осъществила на следващия ден в стая на хотел Триполи-Италия. Там Перуджа издърпва сандък изпод леглото си, от който изважда „Мона Лиза“. Така великата творба на Леонардо се появила отново за света.

Полицейското досие на Винченцо Перуджа

Винченцо Перуджа тогава бил 32 годишен. Твърдял, че е откраднал картината, за да я върне в родната й страна Италия. Перуджа бил осъден първоначално на година и 15 дни затвор, които в последствие били редуцирани до седем месеца и девет дни.

„Той като, че ли бил убеден, че ще бъде приветстван като национален герой и е действително поразен, че това не се случило“ казва Чарни.

Вероятно митът „Мона Лиза“ отчасти произтича и от историята за нейната кражба и връщане. Проследявайки фактите виждаме, че преди 105 г. това събитие генерирало голяма обществена енергия, нещо повече – превърнало картината в прицелна точка на широко обществено внимание по целия свят. Можем смело да твърдим, че харизматичността на тази леонардова творба, както и целокупното му творчество продължават да вълнуват умовете на хората и днес. Това е видно и от огромния брой филми и книги посветени на енигмата „Леонардо“.

Едно е сигурно – и в идните години интересът към гения на Леонардо да Винчи, и в частност приеманата от широката публика като коронна творба в творчеството му „Мона Лиза“, няма да престане, напротив ще продължава да расте.

Николай Радулов
По материали на CNN и Financial Times