Знаете ли кой е Виктор? И защо му е да идва точно в януарския студ точно в Панагюрище?
Защото Панагюрище не е кой да е град, а центърът на Вселената. И защото Виктор не е кой да е Виктор, а онзи, който говори с Маргарита.
Коя Маргарита ли? Единствената Голяма Маргарита.
Петкова.
И единствената, която провъзгласи Панагюрище за „център на Вселената“.
Зная, че всяка книга на Маргарита е събитие – литературно и светско. И зная, че и вие знаете това. И нямам никакво намерение дори да се опитвам да ви убеждавам в каквото и да е в тази връзка. Зная, че очакването на новите ѝ книги прави (по)читателите ѝ равни на децата – по трепет, по устрем, по вярност, по чистота. По мярка за истинност. И няма да ви отнемам тази емоция. Просто ще доближа и своята до нея. А това е магия за топло в студа – без никакви препратки за оксиморонност. Но с претенцията да е споделеност. Чисто и просто – топлина!
Читателю от Панагюрище, ти си нейният януарски избор. Маргарита Петкова избра теб за началото на своята литературно-светска 2019 година. Защото ти вярва. Защото знае, че човек избира приятелите си (и читателите) по свой ръст и подобие. И защото знае прекрасно, че и ти, също като децата, не може и не бива да бъдеш лъган. Ти, който си до думите ѝ най-близо от всички, ако направим препратка към думите на един друг голям Виктор – Пасков. Ти, Читателю, който знаеш, че тя не умее и не иска да те лъже. И затова прави единственото, което може – пише и живее високо. Толкова високо, че само небето да ѝ е по ръст и мяра. Толкова високо, че да достига детския устрем в теб да я следваш. И да ѝ вярваш. И толкова сигурно, защото знае, че само истината може да срещне друга истина, като я разпознае. А когато две истини се докоснат – винаги се случва памет. Зная, че ще помниш и тези нейни думи, които Виктор първи (по право!) знае. Ще ги помниш, както помниш всички нейни досега. Така както тя помни теб. И знае, че чистотата ви събира – чистотата на духа, на мислите, на словото. Себеподобни сте си, Читателю, затова. Защото и ти, също като нея, свистиш от думи, които болката събира сричка по сричка за теб от поезията ѝ. Париш от топлината на думите в нея, в които отекват цялата ти любовност и плам. Светиш от доблестта на думи, в които се скриваш, когато си най-опустошен. Но никога, никога не оставаш без тях, без думите. Без нейните, големите думи. И сам. Защото Маргарита знае най-добре как да докосва всяко едно различно кътче от душата ти със собствените, за да успееш задължително да (се) откриваш – като (в) истина.
Затова – не ти остава нищо друго, Читателю, освен да се срещнеш с нея.
Тя ще те очаква на 23 януари 2019 година (сряда), в 17:30 часа в Историческия музей, гр. Панагюрище. Заедно с нас, нейните домакини – и (по)читатели – от Арт-клуб „Асарел-Медет“ и Историческия музей.

Защото ще е „Тъй рече Виктор“, каза Маргарита.
В Панагюрище.

А на другия ден тя ще си говори с учениците от ПГИТМТ за това кой всъщност е Виктор. И за други неща – по инициативата на Арт-клуб“Асарел-Медет“ „Да бъдем в час за час“. Инициатива, която има за цел да среща ученици от училищата в Панагюрище с достойни и знакови български автори. Да ги доближи до словото им, да ги доближи до литературата изобщо, напук на целия нелитературен светоглед, който отвсякъде им се налага. Да им покаже, че надежда има. И тя е в него, в словото. И със сигурност Маргарита Петкова ще накара и тях, учениците, с които ще се срещне, да повярват, че словото може да „кове“ знаци в сърцата.
Но само, когато е високо и чисто – до истина.

Като нейното.

Очакваме ви!

©Текст: Дарина Дечева