Лушка Караянева

След падането на Плевен на 10 декември 1877 година въпреки съпротивата на някои „войнствено настроени” кръгове за прекратяване на войната, турското правителство предприело мерки и потърсило помощта на западните държави. Още на следващия ден турският външен министър изпратил до страните, подписали Парижкия мир, нота, в която се казвало: „Ние мислим, че моментът е дошъл двете страни да се помирят, без да се накърни достойнството им и Европа може да бъде полезна, като предложи услугите си за това помирение.”

Подписване на Одринското примирие – 19 януари (31 януари) 1878 г.

Желанието на турското правителство да води преговори за прекратяване на военните действия не е било неочаквано за русите. Още по време на блокадата на Плевенския гарнизон на Осман паша в руската главна квартира, възниква въпросът при какви условия трябва да се приеме едно вероятно предложение на Портата за сключване на мир. Този въпрос бил съобщен на Александър ІІ, който възложил на директора на дипломатическата канцелария при главната руска квартира – Александър Нелидов да нахвърля възможните условия на един бъдещ мир между Русия и Турция. Тази първа редакция на условията на мира била докладвана на военния съвет в Пордим.

Няколко дни след падането на Плевен, след като военният съвет взел решение за зимното преминаване на Балкана, въпросът за примирието отново бил разгледан. Решило се преговорите да се водят само в руската главна квартира, а примирието – сключено само след съгласието на Турция по условията на бъдещия мир.

Александър Нелидов (1835-1910)

Вечерта, на същия ден – 9 януари 1878 година, в Ловеч се получила телеграма за пленяване корпуса на Вейсел паша при Шейново. Веднага било взето решение Главната квартира да се премести в Севлиево, а оттам – в Габрово и Казанлък, където се установила на 12 януари. Пристигнало и съобщение с имената на упълномощените да водят преговорите за примирие. Срещата с главнокомандващия руската армия трябвало да се състои в Казанлък.

Николай Николаевич

На официалния разговор в Главната руска квартира пашите заявили, че разбирали добре грешката си със започването на войната и желаели по-скорошен мир. Но считали, че условията не трябвало да бъдат строги и тежки, за да не уронват престижа и достойнството на Османската империя. А Сервер паша добавил: „Идваме като победени.”

След този първи разговор на турските паши били прочетени получените от канцеларията на княз Горчаков условия за мира. Първата точка постановявала: България да се включи в границите, населени с българи и в никакъв случай да не бъде по-малка по територия от тази, поставена от Цариградската конференция; България да бъде превърната в самостоятелно княжество, плащащо данък, с народно правителство и местно опълчение. В страната османски войски няма да има.

Предвиждало се още изплащането на репарации и осигуряване интересите на Русия (свободно преминаване) в Проливите. Необходимо било още да бъдат евакуирани крепостите от турските войски и да бъде установена демаркационна линия. Всичко това произвело „тежко” впечатление на Сервер и Намик паша. Първият от тях заявил, че Османската империя се разрушавала. И отново пратениците на Портата молели за снизхождение и прекратяване на военните действия. На турската делегация бил даден срок от 24 часа, за да решат да дадат отговор. В случай, че се получи неблагоприятен отговор, преговорите ще бъдат прекъснати и Главната руска квартира ще бъде пренесена по-близо до линията на руското настъпление.
В края на преговорите, водени в Казанлък, пристигнало съобщение за превземането на Одрин. Още на следващия ден водещите преговорите турски паши в Казанлък съобщили отговора си: не били съгласни с първата точка. В заключение ръководителят на турската делегация заявил, че нямат правомощия да подписват автономията на България. В резултат на това, първите преговори, отнасящи се до началото на края на войната, водени в Казанлък, останали без резултат. Турските делегати поискали разрешение за консултации и разпореждане на султана. Същевременно било им съобщено, че руската главна квартира се премествала и ако желаели можели да я следват и изпратят свой пратеник в Цариград. Сервер и Намик паша били уведомени, че ще бъдат очаквани и разпорежданията на Александър ІІ.

На 24 януари Главната руска квартира напуснала Казанлък и след два дни пристигнала и се установила в Одрин. На 27 януари в Главната руска квартира бил получен по телеграфа отговорът от Петербург, който нареждал ултимативно да се даде тридневен срок за получаване инструкции от султана. В случай на закъсняване или на даване на неудовлетворителен отговор, да се обявят преговорите за прекъснати и делегатите се върнат обратно в Цариград. В условията на мира не са допуснати изменения. Същевременно Сервер и Намик паша получили телеграма от султана и веднага поискали аудиенция от Николай Николаевич. Срещата се състояла на 30 януари, на която турските делегати заявили, че получили заповед от султана и нейният смисъл бил кратък: „Вие сте победители.”
Политическият акт започнал да се изпълнява. Пристъпило се към изработването на военна конвенция за двустранното разположение на войските на демаркационната линия, пътните съобщения, предаването на посочените крепости.

Осман паша

Проектът на конвенцията бил приет от турските делегати. Само дълго се спорело по демаркационната линия, като се отстоявала укрепената линия на Чаталджа.

В четвъртък, на 31 януари в 18 часа актът за примирието бил подписан на основата на условията на бъдещия мир.

Когато на път от Петербург за Одрин на 4 февруари 1878 година граф Игнатиев минал през Търново, местните жители му предали специален благодарствен адрес, в който засвидетелствали благодарността си за неговото участие в делото за освобождението на България.

„Радостта на търновските жители – се казвало в адреса – и въобще на всичкия български народ, е неотразима, като приема драгоценния си гост, който е положил и полага толкова неуморими трудове, за да осъществи душевната и дълбока замисъл – освобождението на нашето многострадално отечество България… Тази благодарност е неизгладима и тя ще остане запечатана със златни букви в страниците на новата ни история…”