12 април – Международен ден на космонавтиката. 10 април 1979 г. – 40 години от полета на първия български космонавт

Авиационната лекарска комисия на България се грижи за здравето на летателния състав на страната във всички сфери – военна, военноморска, гражданска, селскостопанска, санитарна авиация, аероклубове и парашутисти, както и на кандидатите за летателна работа в училището за летци в гр. Долна Митрополия. Работата на д-р Надежда Маджирова е експертна. Тя и колегите й трябва да познават авиационната медицина, факторите на полета, различните типове самолети и другите летателни апарати, провеждат лекции по „Авиационна медицина”.

1980 г., първият български космонавт Георги Иванов с авио-лекарската комисия на Обединен авиомедицински научноизследователски институт

За да отговори на високите изисквания свързани с работата д-р Маджирова преминава обучение по авиационна медицина и курс на обучение свързано с вегетативната нервна система. Като невролог тя активно участва в освидетелстване на летците за годност за летене, лекува ги, чете лекции по авиационна неврология, участва в екип в регулярните прегледи на летателния състав, които се извършват в 15-те военни летища в страната.

За космонавти се подбират кадри от състава на военните летци, завършили Висшето военновъздушно училище „Г. Бенковски” и с поне 3 години летателен стаж. Основно изискване е – да се радват на отлично здраве. Кандидатите минават на обстойно изследване от авиолекарската комисия, в която членува и д-р Маджирова.

Панагюрката изследва Г. Иванов

На д-р Маджирова се пада да освидетелства годността за летене в Космоса на Георги Иванов. „Правеше впечатление на изключително скромен и възпитан човек – спомня си д-р Маджирова. – Впечатляващи бяха пробите на вегетативната нервна система на Георги Иванов. Показваха изключително добро здравословно състояние. Отлични бяха и всички други показатели. Мисля, че точно вегетативната нервна система при него е изиграла основна роля за справянето му със затруднената ситуация по време на космическия полет през 1979 г.”

Д-р Надежда Маджирова

Докторката е категорична, че подготовката на военните летци е била много натоварваща и се извършва в психо-емоционален стрес. „Мъжете дори свикваха с това натоварване до там, че вече не го осъзнаваха – казва тя. – Особено големи бяха натоварванията им при на фигурен пилотаж, при подготовка за въздушен бой.“

Д-р Маджирова и досега е изключително уважавана за своята работа и за приноса си към развитието на българската авиация и космонавтика. На 11 октомври 2018 г. със заповед на Министъра на отбраната тя е наградена със знак „За достойнство и чест“ за приноса й към отбраната на страната. Това е поредното й отличие като о.з. старши лейтенант за дългогодишната й дейност в българската авиация. Член на Българска авиационна асоциация. От разговора ми с става ясно, че за нея най-важна е благодарността, която получава от хората, с които общува, тези на които оказва помощ, които лекува. И според нея това осмисля живота й. И днес продължава да е усмихната, оказва помощ на болни и страдащи хора. Живее в София, но през лятото винаги идва в родния си град.

Д-р Маджирова е потомка на Стоян Керин (първият препаратор на животни и птици в гр. Панагюрище) и доц. Коста Маджиров, който е бил 10 години на дипломатическа работа в чужбина като експерт по хранително вкусовата промишленост.

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН и досега участва активно в космическите направления на европейските програми за научни изследвания. Страната има около 30 съвместни проекта с различни държави. Възможностите за сътрудничество сега са по-големи, защото вече няма политически ограничения. Работим както с руски учени и фирми, така и с европейски, американски, японски, индийски и т.н. Да членува в Европейската космическа агенция на България ѝ се пада по право, но … не може да си го позволи финансово.
Досега България е извела в Космоса повече от двеста апаратури, системи и прибори. Провела е над триста експеримента и продължава успешно да участва в международното разделение на космическите дейности. Във връзка с тези първи полети в България се полага основата на научни направления като космическа физика, дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа медицина и биология.
България е третата държава, след САЩ и Русия, регистрирана в ООН, която е изпратила храни в Космоса. Разработената тук технология предвижда обработката на храните чрез т.нар. сублимационното сушене. При него се осигурява крайна влажност на продуктите до 8 %, което позволява консумирането им в този вид или след добавка на вода.
В продуктовия набор се включват: овче сирене, овчи кашкавал, праскови, кайсии и ягоди, два вида конфитюр – от ягоди и малини, лютеница в малки консервни кутии, шоколад на малки блокчета, така че да има възможност да се изконсумират наведнъж и пр. Изследванията продължават.

Георги Иванов, първият български космонавт, е роден на 2 юли 1940 г. в гр. Ловеч, през 1964 г. завършва Военновъздушното училище в гр. Долна митрополия със специалност инженер-летец, лейтенант, пилот първи клас. На 1 март 1978 год. е избран за космонавт от програмата Интеркосмос на СССР.
Следва време на сериозна подготовка в родината и СССР, за да стигне до важния за България и световната космонавтика 10 април 1979 год., когато в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около земята космически кораб „Союз-33”. Екипът е международен. Командир на полета е Николай Рукавишников. Корабът трябва да се скачи с орбиталната станция „Салют-6”. Още в началото на полета възниква техническа неизправност и корабът принудително е приземен успешно с вещата помощ на Георги Иванов. Корабът прави 31 обиколки около Земята за 1 денонощие, 23 часа и 1 минута в Космоса.
Днес за този велик подвиг на българина Георги Иванов ни напомня спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33”, разположен в Музея на авиацията в авиобаза „Крумово” край Пловдив.
С полета на Георги Иванов България става четвъртата страна от соцлагера, след Чехословакия, Полша и ГДР, която участва в програмата Интеркосмос. Единствено България изпраща двама космонавти в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров.

Александър Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г. Военен летец първи клас, заслужил летец-космонавт. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал и с орден „Стара планина“. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Роден е на 1 декември 1951 г. в гр. Омуртаг.

Радка Ангелова