2 юни – ден на Ботев

Ботевата чета е най-необикновения, но и жесток завършек на Априлското въстание от 1876 година. Няма такъв случай в българската история – чета да премине от Румъния към България чрез завладяване на чуждестранен кораб.

Замисълът на този уникален начин се е родил година преди организирането на Ботевата чета през 1875 година. Не случайно ботевият четник Спас Николов казва, че това е дело само на неподражаемия гений на Ботев.”

„Не се е знаело на кой параход ще се падне тази чест” – както пише четникът Младен Павлов. Но затова пък всеки редови четник, десятник, член на щаба, както и за самия войвода, било определено кога и къде да се качи на попадналия им на определения ден параход. Дадено било указание как всеки от тях да се държи преди и след качването на него, какво да носи в багажа си и в брашовските сандъци; как да са облечени; какво да си говорят като „градинари”, какъв ще е сигналът за превземането на кораба, дори и кой къде да застане. Знаело се е предварително кои и колко четници ще се качат от съответното пристанище на румънския бряг. Определени за качване на румънския бряг били: Гюргево, Зимнич, Турну Мъагуреле и Корабия. За това отоговарял учителят в село Козлодуй – Младен Павлов. За целта той трябвало да уточни разположението на турските постове и да избере най-безопасното място за слизане на четата на българския бряг.

Четниците произхождали от различни социални слоеве, но обединени от една велика идея. Между тях имало бедни селяни, занаятчии, словослагатели. Имало и образовани – 7 учители, търговци, двама офицери – общо 200 души. Щабът се състоял от: комендант – Никола Войновски, знаменосец – Никола Симов – Курто и съветниците на Ботев: Давид Тодоров и Мито Цветков.

Основният проблем на четата бил въоражението. Купени били „нарезни” пушки от Букурещ и иглени пушки. Авангардът в състав от около 30 момчета имал такива от системата „шаспо”, които вече били излезли от употреба. Войводата, щабът и десетниците били въоръжени с руско оръжие. Някои от тях се снабдили с револвери. Боеприпасите били изготвени от самите четници и от членовете на революционните комитети в Румъния. Били приготвени: чанти, паласки, цървули, ятагани, леели се куршуми. Предварително за всеки един участник било изработено униформено облекло, подобно на руските и румънските кавалерийски униформи от онова време. Всички имали калпаци с лъскави знаци, навуща, цървули или обувки; снабдени били с патрондаши и торби – раници.

Униформата на Ботев показвала мястото му като войвода. За него Никола Обретенов пише: „Облеклото му беше от сиво сукно със зелени ширити, златни галони на ръкавите и яката, ботуши с шпори, калпак от астроган и златен лъв.”

Градинарските сандъци били натоварени от четирите пристанища. Осигурено от Ботев било и медицинското оборудване. Четата имала телеметър, бинокъл и компас, както и карта на Европейска Турция. Две били знамената. Първото било от Гюргево, а бойното знаме на четата, наречено русенско, донесъл Никола Обретенов. Ботев го предал на знаменосеца Никола Симов – Куруто на самия параход. На българския, бряг под това знаме, четниците положили клетвата и с него се сражавали през целия труден път от Милин камък до Камарата.

Капитанът на „Радецки“ – Дагоберт Енглендер

За да не тревожи Венета, майка си и по-малките си братя, Ботев укривал какво му предстои. На 13 май той целунал новородената си дъщеря, която била само на 40 дни. Венета забелязала, че той няколко пъти се връщал при спящото си бебе.

Заедно с брат си Стефан Ботев се качил на гара Филарет за Гюргево, където написал писмо до капитана на кораба, преведено на френски език.

На 16 май, следобед, заедно с други четници се качил на „Радецки”. Качващите се четници от четирите румънски пристанища не събудили никакво подозрение. Правели се, че не се познават.

На 17 май 1876 година започва един поход към безсмъртието. Наглед всичко било тихо и спокойно. Но… изсвирва рог, следва шум от чупене на дървени сандъци и викове „Да живее България.” Изблици на радост и възторг. Настава паника. Четиринадесет души от двете страни на парахода трябвало да неутрализират моряците. Ботев и четниците, облечени в униформи, бързо се изкачват на палубата. С рог се дава сигнал за атака. Кормилото на кораба се поема от разпопения поп Сава Катрафилов. Той принуждава матроса да приближи парахода до брега, като държи над главата му револвер. Капитанът на кораба Дагоберт Енглендер се отнася с разбиране. Ето как очевидец описва какво се случва на кораба: „Гръм, трясък и пукот, като че всяка дъска на парахода се трошела. В същото време излязла и буря и вятърът оглушавал и зашеметявал останалите пътници. Ножове дрънчали, фишеци, паласки и чанти падали, пушки се хващали.”

„В този момент – пише капитан Енглендер – към мен се приближи един мъж, облечен в богата униформа, който ми се представи на френски език, като войвода на българските въстаници и ме подкани да се подчиня на заповедите му. На моя въпрос какво иска, той ми отговори, че аз трябва да отправя парахода на мястото, което той ми покаже… Един от водачите, който мислех за поп, бе завзел командването на парахода и бе оставил машината да се движи бавно.”

Завладяването на „Радецки” било извършено бързо, смело и точно според предварителния план. Капитан Енглендер пояснява, че му било заповядано да насочи парахода към Козлодуй. Параходът акостирал между черкезко село и турски пост.

„Мостчето бе извадено със светкавична бързина и българите в непрекъсната редица заслизаха бързо на брега. Там те паднаха на земята и започнаха да я целуват.” (из спомените на капитана)
Писмото, което Ботев отправя към капитана гласи: „Господин капитан! Господа пътници! Имам чест да ви обявя, че в този параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда войвода! За да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се сражават храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето отечество – България.”
Христо Ботьов

Същият ден Ботев пише прощалното си писмо до Венета и близките си. Изпраща телеграми до швейцарски и френски вестници, с които известява на европейските народи, че българите са въстанали.

Пред раздялата с „Радецки”, Ботев се сбогува с капитана. А после долу, от българския бряг, ботевите четници извикали с мощни гласове: „Ура! Капитана!”

Така завършва превземането на кораба „Радецки”, дори с приятелски поздрави и благодарност.

Оттук четата поема пътя към своето безсмъртие!

Лушка Караянева