Българо-турските отношения вчера и днес през погледа на дипломат от кариерата

Авторът на няколко книги, посветени на българо-турските отношения гостува на Панагюрище по покана на местната структура на Съюза на офицерите от запаса. Полк. Любомир Шопов е име, познато основно в средите на бившето, но и настоящо офицерство, доколкото вече го има, като дипломат от кариерата, посланик и кадрови служител от ерата на късния социализъм в България, чийто ход бе прекъснат за добро или за зло на 10 ноември 1989 г. Познават го обаче и още люде, готови да го чуят и дори да прочетат книгите му по тази важна тема – за отношенията със съседна Турция, без да са наплашени от идеологеми и идеологически комплекси. Най-малкото защото Шопов може да разказва, при това увлекателно, за редица събития от близкото политическо минало на страната, като пряк свидетел, а и отчасти пряк участник.

Водещ на срещата и неин основен организатор във вторник, 18 юни, бе Стоян Цацов, представител на запасното офицерство. В малката зала на Читалище „Виделина“ се събра сериозна аудитория, разнородна като идеологически пристрастия, но и със сигурност компетентна. Компетентна по отношение на стари и нови процеси, които за изненада на всички нечетящи (и по природа безразлични) хора, влияят силно на обществената политика в България, а и на външните й отношения не само в далечното (за някои) минало, но и днес.

Любомир Шопов представи с увлекателен разказ и стилистични акценти втората част на книгата си „Турският въпрос и държавната сигурност“ – „Измамата“.

„Измамата“ съдържа добре изречени и грамотна разписани размишления, подкрепени с факти, свързани с т.нар. възродителни процеси в Турция и България, турската доктрина за България, отношението на Ердоган към Ататюрк и „засягането“ на българския въпрос в този контекст и т.н. В книгата ще открием и разсъждения за триадата Б. Борисов – Р. Ердоган – А. Доган, а финалната част е наречена „Монолог за епилог или некролог на българската държава“. Само от заглавията на честите в книгата става ясно политическото пристрастие на автора, което той впрочем не прикрива. Напротив, искрен е в думите си, без да принуждава или дори да призовава аудиторията си да го следва или признава, или аплодира.

Връщайки се в годините назад, когато лично се е занимавал с българо-турските отношения Л. Шопов е категоричен в извода си: „Двойното гражданство на напусналите България през 80-те години български турци, е фатално за България“. Споделя разочарованието си, че и преди, и сега това не се разбира от политиците, от никои политици, а страната бере гнилите плодове на тази погрешна „съседска“ договорка.

Аудиторията зададе на госта разностранни въпроси – за Желязната църква, която Ердоган каза, но засега не превръща в джамия, за отношението на Ердоган (означава боен сокол) към Ататюрк, за турския геноцид спрямо тракийските българи (близка до сърцето не само на госта тема), дори и за това накъде върви Европа, ЕС, НАТО и ние с тях.

Не предизвикват противоречие някои от съжденията му, други – напротив, но привлекателното у Шопов като събеседник е неговата кротка искреност и недвусмислена компетентност. Ето част от знаковите му фрази, за размисъл, консумация, възторг, хейт – който каквото му се прииска:
„Неолибералният модел на капитализма се изчерпа… Вече има хора, които просто не знаят какво да правят с парите си.“
„Не интереса клати феса, а феса клати интереса!“
„Време е да се опрем не на левите, не на десните, а на свестните“.
„Ердоган е рисков, но и с далечна стратегия играч. А България … къде ни е дългосрочната стратегия…“
„Договорът с Македония е престъпление за България“.