Д-р Петър Берон – виден български просветител и научен деец

Петър Хаджи Берович, както е кръщелното име на д-р Петър Берон е роден около 1799 година в Котел. Произхожда от заможно семейство. Образованието си започва в местното килийно училище, след завършването на което учи бащиния си занаят – абаджийство.

Обрат в неговия живот настъпва по време на Руско – турската война (1806 – 1812). Родителите му – заможни и просветени за времето хора, будни и трудолюбиви, се отличават със здраво национално чувство. Семейството – разорено и ограбено от турците, напуска Котел и се установява във Варна.

Любознателността и жаждата за знания водят младия Петър в прочутата Бейска академия при големия гръцки възрожденец, книжовник и просветител Константин Вардалах в Букурещ. Този период от живота му е решаващ за формиране на възгледите и мирогледа му и е отправна точка за бъдещата му активна и плодотворна дейност. Тук той разширява умствения си кръгозор. Изучава хуманитарни науки, към които още тогава проявява влечение. Обществено – политическата среда в полусвободна Румъния, националноосвободителното движение на гърци и румънци, както и на българския народ, влияят върху неговите чувства, схващания и действия.

Участието му и неуспехът на гръцката „завера“ през 1821 година го заставят да напусне Букурещ и да отиде в Брашов, тогава намиращ се в пределите на Австрийската империя.

Препитава се като дава частни уроци. Щастлива е и връзката му с видния и богат български меценат в града Антон Иванов Камбуров. Става домашен учител в семейството му, като преподава на неговия син.

През 1825 година Петър Хаджи Беров придружава сина на своя благодетел в Германия и тук продължава своето образование. Посещава лекции по философия в Хайделберския университет и през 1826 – 1827 година е студент по медицина в Мюнхен. На 9 юни 1831 година успешно защитава докторска дисертация. Става доктор по медицина със специалности хирургия и акушерство.

Работи като лекар в Букурещ. После е назначен за окръжен и градски лекар в Крайова. След няколко години лекарска практика той напуска професията си и се захваща с търговия. Забогатява и купува много недвижими имоти. След това решава да се отдаде на науката и напуска Крайова. Почти три десетилетия той пребивава в Западна Европа, най-дълго в Париж, и се отдава на системна научна работа. Посещава Лондон, Берлин, Виена, Прага, Атина и други европейски градове. Отвсякъде натрупва знания, научава по нещо ново, подготвя се да служи колкото се може повече на своето Отечество.

Изучава основно въпросите на философията, занимават го проблемите на физиката и астрономията. Но където и да е, с каквото и да се занимава, той е постоянно загрижен за състоянието и бъдещето на българските училища. Любовта към учебното дело го кара да се интересува постоянно и от въпросите на педагогиката.

Д-р Петър Берон е бил известна и ценена личност сред европейските учени среди. Владеел е девет езика. На сесия на Кралската академия на науките в Лондон през 1850 година академик Джон Ли прави съобщение на тема: „Причините за земния магнетизъм са доказани“, както показва трудът на д-р Петър Берон „Системата на атмосферологията, напечатана в Париж през 1846 година и изтъква заслугите му за науката.

На 24 юли 1859 година на сесията на френското дружество по метеорология в Париж д-р Петър Берон чете доклад върху метеорологията и причините за появяване на нейните явления.

Едни от ранните съчинения на д-р Петър Берон са издадените през 1846 година „Системи на атмосферологията“ и „Система на геологията“. През 1855 година на немски език отпечатва голямото си съчинение „Славянска философия с основни черти на естествените и хуманитарни знания“ с обем 564 страници. В нея той излага в общи линии философските си възгледи, по-късно развити и разработени в седемтомното му съчинение „Панепистема“.

През 1875 год. излиза съчинението му „Потопът – неговата причина, действие и последствие“. На следната 1858 год. отпечатва натурфилософския си труд „Произход на физическите и природни науки“ на френски език. През същата година издава на немски език книгата „Климатология“. Следващата 1859 год. излиза неговият „Метеорологически атлас“ от 400 страници. Картите в атласа нарисувал неговият любимец – известният възрожденски художник Николай Павлович.

Дълъг е списъкът на трудовете на д-р Петър Берон – обемисти и задълбочени. Те обхващат над 10 хиляди печатни страници.

Сред неговото голямо научно наследство, познато на учените по света, той написва и издава през 1824 година една малка книжка, позната на всеки българин, озаглавена „Буквар с различни поучения“, наречена по-късно от народа ни „Рибен буквар“, заради изобразения на корицата делфин. Тази малка книга поставя началото на нова ера в образователната система на възраждащия се в трудните условия на многовековното османско иго български народ.

Младият 25-26 годишен родолюбив българин Петър Хаджи Берович със своя буквар погреба средновековната килийна учебна система и насочи българското училище по нов, модерен, с светски път. В предговора си към буквара той пише: „Когато изпърво видях по другите места, че децата започват да четат книги, писани на техния – познах колко… напразно мъки теглят горките деца“. Берон се застъпва за модерното взаимно училище. Не случайно някои смятат, че след историята на Паисий първата националноосвободителна програма на първия възрожденец, букварът е на второ място по историческото си значение.

Рибният буквар е малка общообразователна енциклопедия с интересни четива от редица области на науката и живота, разпределени в осем дяла. Той претърпява много издания.
Големите грижи за народната просвета личат и в завещанието, което Берон оставя. Като изброява имотите си, той поръчва след смъртта му всичко да се използва за нуждите на българските училища. Спестените от него хиляда жълтици да се използват за отпечатване на буквари за селските училища и да се дават безплатно на децата.

Крупна сума той дарява за построяването на педагогическа гимназия в Одрин, носеща по-късно неговото име. Той иска да бъде полезен за учебното дело и след смъртта си. Такива желания и мечти ражда само обичта към Родината.

Макар и далече от Отечеството си Петър Берон винаги е следял развитието на учебното дело в България. Според едно съобщение на вестник „България“ от 1862 година напредъкът на училищата в Шумен се е дължал на неговите грижи и подкрепа. Всяка година той изпращал в този град по 400 австрийски жълтици. Книги и парични помощи за отваряне на девически училища получават: Котел, Сливен, Стара Загора, Русе, Шумен, Търново, Разград, Казанлък и други селища.

Името на д-р Петър Берон се нарежда до имената на най-видните европейски учени на 19 век. Той никога през живота си не помисля за себе си. Гордостта и славата са му непознати.

Днес притежаваме от него само един портрет, рисуван от Николай Павлович по направени приживе скици.

Д-р Петър Берон и след смъртта си продължава да служи на своя народ. Здрав, енергичен и всеотдаен в своя труд. Една мартенска сутрин на 1871 год. е намерен мъртъв в дома си в Крайова, удушен от поръчани убийци. Завещанието му е изпълнено. Всичко, което притежава остава за българските училища, както и името му на учен и истински родолюбец.

Лушка Караянева