Фитнес инструкторът Кристина Анчева за духа на спорта, преодоляването на слабостите, за диетите и красивата фигура специално за читателите на „Време“

От пет години Кристина Анчева е наемател на фитнес центъра в зала „Арена Асарел“. Залата е пълна с фитнес техника, Кристина е неотлъчно на работното си място и вече не забелязва смущение от посетителите на центъра, когато видят жена, а не напомпан с мускули млад мъж. Неин обучител е бил Георги Славов – Мечката, заслужил майстор на спорта, културист.
Освен фитнес инструктор с диплома и опит, Кристина е и активен маратонец. В последните години има няколко знакови участие в летните маратони в страната, като непрекъснато работи за подобряване на формата си. За целта тренира в залата всеки ден. По своя програма, която следва неотлъчно.
На видно място в залата е записана максимата: Можеш да имаш оправдания и резултати, но никога и двете!“ От там започна разговорът ми с Кристина, която изглежда отлично и на пръв поглед дори не й личи, че може да изтича 42 или дори 76 километра.

Какво е привлекателното в маратона?
– От малка имам страст към тичането. А маратонът е това, но и още нещо. В него или преодоляваш умората и болката, или успяваш. И тогава се чувстваш невероятно, това е да си щастлив, това е да постигнеш доверие в себе си.

Добре, но тренировките, а и пробегът в маратона е нещо продължително. Не е ли … скучно?
– О не, в никакъв случай. Напротив. По тези спортни събития се запознаваш толкова хора, а природата … можеш да я проследиш във всичките годишни времена. Срещата с нея е такова вдъхновение. Много съм благодарна на своя съпруг, че ми даде кураж да започна активно и да си доставя тази радост. С маратона ставаш част от природата и това е толкова вълнуващо.

Кристина, изглеждаш доста слаба за маратон, а и за фитнес.
– Да, сега работя да наддам няколко килограма. Загубих ги по време на последния маратон в Трябва. Той беше 76 километра с денивелация от 3 000 метра. Това е тип ултрамаратон и в него участваха състезатели от 28 държави. Бях много щастлива, когато разбрах, че завършвам втора при жени над 40 години, а пред мен е само една румънка. Тоест постигнах най-добро време при българките. Но при маратона е успех дори и само да завършиш. Преди това през май тази година станах трета на маратона при с. Билка, където участвах в дистанцията 42 километра.

И как върви напълняването?
– Знам, че звучи забавно, но и то невинаги е лесно. Пък и трябва да е здравословно, със запазване на формата.

Хайде сега кажи за отслабването. То е по-важно за дамите, а и мъжете.
– И то трябва да е здравословно и постепенно. Най-добре с фитнес или с какъвто и да е спорт. Не одобрявам диетите, особено бързите. Имам приятелки, които прилагат Зоната и ги виждам отслабнали, но и с изтънена кожа, торбички под очите… Аз лично прилагам разделното хранене, но не в неговата крайност. Истината е една – редукция на храната и спорт, с акцент върху второто. Във фитнес залата например човек може да извае тялото си, но може да стимулира и духа си, а това дава повече самочувствие дори и от отслабналата фигура.

Някакви съвети?
– Съветите ми са познати: Храни се редовно, организмът не трябва да прегладнява, за да не се презапасява. Намали количеството храна. Съчетавай храните по принципа на разделното хранене, но без да прекаляваш. На първо място – спортувай, движи се, тренирай, избери се активност, която ти пасва и те забавлява. Лятото е най-подходящото време.

Ти закусваш ли редовно?
– Обикновено си приготвям белтъци с овесени ядки. Не ям много месо, но си набавям протеини чрез бобовите варива. Но не искам да правя такива препоръки, защото всеки организъм е различен и всеки човек трябва да се наблюдава. Тогава лесно ще разбере кои храни как му действат. Аз например обичам овесени ядки, сварени само с вода или с малко стафиди. Това са бавно разграждащи се захари. Друг обаче не ги обича – ще си напасне друга храна спрямо вкуса и целите си.

Всички спортисти препоръчвате движение, но е много отчайващо след пълното обездвижване на бюро и пред лаптоп.
– И на мен първите 15-20 минути са ми трудни, скучни, боря се със себе си, но знам какво е удоволствието след това, заради победата над себе си и заради новото усещане на тялото. Впрочем, човешкото тяло е с неограничени възможности – усетих го по време на маратоните. Тогава преодоляваш по-скоро заповедите на мозъка, отколкото болката в ставите и мускулите.

Разбрах, че можеш да разработиш индивидуални планове за тренировки със съответната диета.
– Да, имам такава квалификация. Вече младите хора започват да се интересуват. Но не всички са съсредоточени и не успяват да се самомотивират. Идват във фитнеса и телефоните са в ръцете им. Грешка! Хубавото идва, когато спортът стане ежедневие, когато организмът ти го иска и не може без него. И това не е непостижимо. За жалост хората са много болнави, включително младите, но има изход, ако спортът стане ежедневие. Не говоря за високи постижения, а за здравословен живот.