140 години българска пивоварна индустрия

Продължаваме нашето пътешествие в света на бирата съвместно със Съюза на пивоварите в България.

Пътят на пивото в Европа

През VIII и IX в. приготвянето на пиво в Западна Европа се възприема като домашно изкуство. С течение на времето много от домакинствата, които създават хубаво домашно пиво, започват да продават бира в малки кръчми. В Германия, Англия и Франция са създадени и т. нар. манастирски пивоварни. Най-старата манастирска пивоварна, запазена и до днес, е „Вайнщефан“ в гр. Фрайзинг, която е основана през 1040 г., макар че корените й могат да бъдат проследени чак до 768 г. По-късно възникват дворцовите пивоварни, а след тях и гражданските пивоварни.

Средновековието

Пивоварите имали своя организация с патрон фламандския крал Гамбринус, възпяван като легендарен откривател и цар на пивото.

От Средновековието до днес майсторите пивовари в Германия се наричат браумайстери. Те били много уважавани и приемани като ценност за своя град.

През 1516 г. е приет Закон за чистотата на пивото, според който бирата може да се произвежда само от естествени природни съставки – малц, вода и хмел.

Пивоварството продължава своя път през Франция, Белгия, Холандия и Австрия.

През ХVI – ХVIII в. в Англия се създава известното тъмно пиво „Портер”. В стара Бохемия (Чехия), стара Моравия и Бавария бирата бързо става любима напитка.

Скоростта на разпространение се увеличава до толкова, че през XV в. само в Прага се откриват 55 пивоварни и 86 малцерая. След IX в. бирата достига и до Русия. В Азия изкуството на пивото се обвързва с любовта към ориза и започва да се произвежда от пивоварния вид саке. От Европа пътят на пивоварството продължава в Америка.

Бирата в Новата история на България

Новата история на пивоваренето у нас започва през втората половина на XIX в., когато с промишления напредък на някои градове, като Русе, Шумен, Пловдив, Лом, Стара Загора, Търново, София започва производството на бира. Следосвобожденска България е жадна за модерни придобивки в градския живот и бумът в отварянето на пивоварни и бирарии се превръща в мерило за европейски напредък. Тези, които въпреки превратностите на времето оцеляват в смутните времена на миналия век, създават българската пивоварна традиция и култура.

В периода 1879–1881 г. в Пловдив, на място, наричано Каменица тепе швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер построяват пивоварна „Каменица”. Така със своята предприемчивост Фрик и Сулцер поставят началото на най-старата марка бира, която се произвежда и до днес.

В Шумен още преди Освобождението унгарски емигранти, най-известният от които Лайош Кошут, започват да произвеждат пиво за собствени нужди. През 1882 г. се създава и първата бирена фабрика от седем шуменски търговци и чешкия майстор пивовар Франц Милде.

През 1884 г. в София отваря врати пивоварната фабрика на братята Богдан и Георги Прошек. Те прилагат чешки пивоварни традиции и правят редица технически и технологични подобрения.

Във Велико Търново първият, който започва да произвежда пиво е Ангел Гарчиков. През 1891 г. синовете на известния търновски фабрикант хаджи Славчо Паскалев построяват фабриката „Братя Хаджиславчеви и Сие”, от която води началото си пивоварната „Болярка”.

През 1894 г. в Лом е създадена пивоварната на чехите Б. Малотин и В. Хозман. В първите години от своето развитие той достига производство от 1 милион литра бира годишно (1911 г.).

През 1902 г. в Стара Загора започва да работи „Бирарията” – пивоварната фабрика на д-р Кожухаров. През 1919 г. тя е реставрирана от братя Златареви под името „Тракия”, а по-късно, през 1958 г., отново е обновена и приема името „Загорка”.

Днес пивоварната индустрия е със значителен принос както към икономиката, социалния, културния и спортен живот на страната, така и към доброто настроение на българите. Бирата се е превърнала в любима напитка по време на приятелски събирания, с която неусетно минават часове на приятни разговори. При умерена консумация кехлибарената напитка е елемент на съвременния стил и качество на живот. Зад всяка бутилка пиво в магазина, зад всяка чаша бира в заведението стоят дългогодишен опит, традиции, добри производствени практики и целият човешки и бизнес потенциал на членовете на Съюза на пивоварите в България, който обединява всички бирени компании в страната.

(Използвани са текстове от „Пътеводител на българската бира“, издание на Съюза на пивоварите в България)
Подготви: Мария Перфанова