(Всичко от земя излиза!)

В брой 42 на страница първа от вестник „Трета възраст“ ме впечатли заглавието на материал „80% от това, което ядем, не го произвеждаме“. И неминуемо у мен възникна въпросът: „Защо?“

Защото българските села се обезлюдиха. Защо бившите земеделски стопани през и след тоталитарния режим потърсиха препитание в градовете“ Защо с изключение на Добруджа и Тракия запустя плодородната българска земя, която хранеше не само народа ни, но и голяма част от Европа? Още от началното училище знаем, че България е рай и земята ни всичко ражда. Беше, но вече не е, защото не ни е грижа за нея.

Кой можеше да бъде равнодушен пред богатствата, с които ни даряваше българската земя?

Човек имаше светоусещане на живата красота и нуждата от нея, което съвпада и със старозаветното убеждение на народа: „Всичко от земя излиза!“

Това светоусещане показва единството на човека с природата. Въпросът е и древен, и актуален.

Отношението към връзката „човек – природа“ придобива почти научно и философско усещане още в творбите на Йоан Екзарх „Небеса“ и „Шестоднев“ /860 – 920 г./, в които, развълнуван от красотата на природата възкликва: „Веселете се, небеса! Радвай се, земьо!“ и с философско проникновение утвърждава дълга на човека да се наслаждава на природата и да се грижи за нея.

Климент Охридски, когато присаждал питомен калем, разсъждавал: „Както присад обладава дивото, тъй и човешките души да се възпитават да приемат соковете на добротата!“

Да припомним на младите поколения защо земеделските стопани напуснаха домовете и земята си? Защото надница за трудоден варираше около 1 лев, а на места и около 50 стотинки. Така заплащаха в трудово-кооперативните земеделски стопанства /ТКЗС-та/. На хората им беше невъзможно да издържат семействата си. Следващите поколения останаха в градовете и потомците им от по-младите не знаят що е мотика, билка, природа.

С десетилетия в България пустеят ниви. Изсякоха се голяма част от горите.

Какво жито, какви вкусни плодове и зеленчуци раждаше българската земя, какви блага, билки, музика, песен и красота! Селските стопани обичаха земята си и бяха привързани към нея. Само да умееш да гледаш, да усещаш, да знаеш, да се радваш.

Всичко от земя излиза!

Лушка Караянева