На 11 април, по покана на Мария Бегова гости на Литературния салон при НЧ “Виделина-1865“ бяха поетесите Ники Комедвенска и Соня Георгиева. Срещата се състоя в панагюрското читалище, а началният час бе 17,30.

Пред публиката, Ники Комедвенска и Соня Георгиева бяха представени от Мария Бегова, която бе водеща на творческото събитие. Гостенките благодариха за поканата и прочетоха свои стихотворения. В залата присъстваше Емил Пушников – бард, който изпълни няколко песни. След това отново прозвучаха стихове на гостенките.

Публиката не остана безучастна – имаше въпроси и изказвания главно за поезията на Ники: Райна Николова, Дойчо Иванов, Васко Попов, Минчо Минчев, Таня Чардакова, Дарина Дечева, Нина Истревска и Стефан Илков. Така се получи интересна творческа дискусия. А след отговорите на всички поставени въпроси, дойде време отново за поезия от гостенките – те прочетоха по още 2 стихотворения за финал.

За финал на срещата, на фона на китарата на Емил, бяха раздадени автографи и направени много снимки, които да запечатат емоционалния миг във времето.

В публиката, гости на срещата бяха и не малко приятели на творческо Панагюрище – Дойчо Иванов (от Копривщица, Васко Попов – поет от Сопот, Минчо Минчев – поет, живее в с. Мътеница, Емил – поет с китара, който от скоро си е купил къща в с. Баня, а също и творците от града, които бяха в залата – Дарина Дечева, Нина Истревска, Дима Дюлгярова, Цеца Плачкова.

За гостите

Ники Комедвенска е родена, живее и работи в град Сливен. Член е на Съюза на българските писатели. Пише поезия, разкази. Носителка е и няколко национални литературни награди, сред които „Дамян Дамянов” за 2014 г. С множество публикации в периодичния печат. Издадени 4 поетични книги,  два сборника с разкази 1 една повест за деца. Тя представи новата си книга „Три молитви“ – 2022 г. Ники е редактор на двете книги на Мария Бегова и на втората книга на Соня Георгиева.

Соня Георгиева е родена, живее и работи в София. Има публикации в антологии и литературни сайтове. Има издадени две самостоятелни книги – „И аз ще се науча да изгрявам“ и „На срички и сезони“. Член е на Литературен клуб „Виделина“.

---

Ябълкова приказка

Ти си светлият лъч, който сутрин отмята завивката,

и пришива на думите копче от ябълков цвят.

Ти приличаш на лято, което се гмурка в косите ми

и ги роши със пръсти в следобеда, тих като бряг.

Ти си тайният знак, изкован по ръба на сърцето ми.

И насън те разчитам във стъпки, които дъждът е люлял.

Непростимо е вечер едва да затворим очите си,

без да чуем как диша наоколо въздухът – влюбено сам.

Без да плиснем морето, което сме крили в душите си,

под възглавница, пълна с въпроси, надежди и страх,

и от тънки вълни, побелели от дългото скитане,

да докоснем по тъмно с ръце най-красивия грях.

Соня Георгиева

---

ПЕСЕН ЗА ЯНА

Казват, че сме такива –

само за скръб родени.

Мъката ни горчива

по мярка ни е скроена.

И ни ограбват свои,

и ни превземат чужди.

Светлите ни герои

спят и не се събуждат.

Чакаме нещо ново –

дали ще дойде? Няма!

Свихме Балканджи Йово

в собствената му драма.

Шепа народ остана,

който можа, замина.

Чу се – хубава Яна

в Кипър бере маслини.

Българи мои, спрете

да се огъвате в кръста.

Бог ни е дал ръцете

не да му кършим пръсти,

не да се жалим вкъщи,

да нищим въже от вени.

Тегло назаем се връща

тъпкано и солено.

Само с късмет остриган?

Знаем я тази песен.

Въже от вени не стига

даже да се обесим.

Казват, от мъка пеем,

животът бил насила.

Ако ще го живеем,

нека не е по милост!

Нека да е сурово,

по мъжки – рана до рана.

Тъй както падна Йово,

ала не даде Яна.

Ники Комедвенска