Интересен феномен в местната власт са кметовете, които не са кореняци, но работят и оставят трайна диря в населените места, които управляват. Ярък пример за такъв кмет е Йосиф Шнитер-син, който управлява първата сборна община съставена от селата Лъжене, Чепино и Каменица, които днес са квартали на Велинград.

Йосиф Шнитер е син на Йосиф Ваацлав Шнитер – чех по народност и доброволец в руско-турската освободителна война. Архитект по професия, той създава градоустройствения план на Пловдив, както и едни от най-красивите сгради там. 

Йосиф Йосифов Шнитер е роден през 1893 г. в Пловдив. Надареният с изключителна интелигентност млад мъж, завършва висшето си образование в Пловдив. След това участва в Балканската и Първата Световна войни. За известно време е преводач в българското консулство в Мюнхен. Свободно борави с немски, чешки и френски език.

До 1934-та година работи като юрист-консулт в София.

След избирането му за кмет на трите села Чепино, Лъджене и Каменица през 1934 г. Шнитер влага целия си интелект и креативност в развитието на района като курорт. Освен всичко друго от неговото управление се усеща западен полъх.

Едва седмица след назначаването му той събира най-влиятелните и будни мъже от селата като съветници. В Общината назначава чиновници, които да класифицират и да проверяват за чистотата в квартирите, да чакат курортистите на гарата и да ги насочат към подходящите квартири и да улеснят техния престой.

В през военното време, в което Шнитер заварва града, положението е отчайващо. Бедност и мизерия, черни кални пътища, преливащи корита на реките.

Има един анекдот за това как Йосиф Шнитер, за сравнително краткото си управление съумял да облагороди района, улиците и Минералния плаж. В началото на ХХ в. на мястото на днешния Минерален плаж във Велинград имало гьолчета с минерална вода. И той предложил първо да облагородят тях – да ги превърнат в Минерален плаж на Европейско ниво. „Ние улици нямаме, плаж ще правим“ скочили съветниците. На което Шнитер най-афористично отговорил: „Плажа ще направи паважа!“

Така и станало. Славата на единствения в Европа Минерален плаж се изтъквала в много медии на Стария континент. На плажа се провеждали конкурси за красота – „Царица на плажа“, венециански вечери с музика и танци, спортни състезания по плуване и скокове. Кулите за скокове поради инциденти са демонтирани през 1975 г. трамплините също.

По време на кметуването си Шнитер развива днешния Велинградски регион като общо национално богатство – организира спортни турнири, ловни дружини, ловен туризъм, теренно лечение, подходящи лечения с вода и хидролечения на болните и изобщо ползва всичките природни богатства на чепинската котловина, в която е разположен Велинград.

Част от неговите начинания са:

1. Поощрява културното дело като всяко лято кани да летуват Пловдивския театър,  музиканти и артисти от София и се изнасят концерти от военните духови оркестри.  
2. Построява се и паметника на загиналите във войната.  В близост до църквата „Успение Богородично“ в квартал Лъджене, Велинград.  
3. Преобразява минералните гьолчета в минерален плаж от Европейска висота.
4. Поддържа много силна връзка с български и чуждестранни медии, който най-ласкателно подбутвали хората да посетят и да се убедят в преимуществата на това райско кътче Чепинската котловина.
5. Урежда дестинацията и като зимна такава – изгражда ски писти и съоръжения на Юндола и по пътя към Белмекен. През 1935 г. открива Лъдженската скиорска шанца, която рекламира с думите: „Италия може да се гордее със своя Меран, Швейцария със своя Сен Мориц. Но нека ония добри българи, които са били там да дойдат да видят зимната красота на Чепинското корито!“
6. Неуморно лансира природните красоти на района – урежда фотоизложби с местни красоти в Панаирната палата в Пловдив и из цяла България.
7. Пише дописки до немски и италиански медии, с които да извести откриването на „единствения по рода си Минерален плаж в Европа!“
8. Облагородява Клептуза, като построява там казино и ресторанти.
9. Укрепва коритата на реките около Велинград, в които често е имало наводнения
10. каптира допълнителни 32 минерални извора, които да обслужват нуждите на жителите и туристите.
11. Облагородява всички бани и извори. Важно е да споменем, че изворите са били каптирани още от римско време. Но е построил бани с Европейска архитекура на тяхно място.
12. Широко е рекламирал Чепинско – Изработва изчерпателен пътеводител за Велинград. В пътеводителя грижливо упътва и хората как да стигнат с автомобил, и какви забележителности ще видят по пътя си.
13. Изтъкнал е ползи от това, че когато човек е сред природата „се отморяват очите и душата му“.
14. Предлага 50% отстъпка от железницата на всеки пътуващ към района за да облекчи болежките си.
15. Не забравя и горския и планински туризъм – посочени са всички интересни места за излети. Редом с ниво на трудност, денивелация и време на теренния преход.
16. Далновидността на Шнитер не стига дотук, той пръв е видял потенциала на това да се обединят трите села Чепино, Лъджене и Каменица. Тази идея е осъществена за кратко. Но след 2 години те обратно се разделили до 1948 г., когато официално се обявяват за град Велинград, в чест на партизанката Вела Пеева.
17. Пътеводителя за Чепинския край е написан и аранжиран лично от Йосиф Шнитер.

Тази история показва, как един уж „чужд” на кореняците човек с любов и ум успява да сътвори толкова много. А бъдещите поколения ще могат да си спомнят за него като за един истински велинградчанин.