
Столицата, Варна и Смолян са утвърдени първенци сред областите в България по отношение на нивото на образованието, пишат от Института за пазарна икономика. Докладът на икономистите в се основава, както винаги, на информация от официални източници, а пълният образователен профил на страната ще бъде представен официално през ноември т.г.
Като основни фактори за успех са посочени: малко деца не ходят на детска градина, малко са второгодниците, много са студентите.
Силните в образованието са и областите Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград, Габрово, Бургас.
На дъното на класацията пък са областите Сливен, Ловеч и Пазарджик. В тях обхватът на детските градини и прогимназиалното образование са ниски, резултатите – сравнително слаби, студентите – относително малко.
Област Пазарджик се нарежда на трето място … отзад-напред! Класацията ни не се подобрява от факта, че при НВО за седми клас по математика областта е по средата на скалата – 29,5 точки. А всичко под 30 точки е равно на „Слаб 2“. Среден 3,54 е успехът на зрелостниците по БЕЛ след 12-ти клас в областта. Четвърто място отзад-напред.
Факторът „Второгодници“
Не се съмняваме в критериите, по които е разработена статистиката. Не се съмняваме и в професионализма на експертите от ИПИ. Позволяваме си обаче да се съмняваме по отношение на т.нар. „брой на второгодниците“.
За пореден път изразяваме похвала към отличните резултати на учениците в област Смолян. Ще повторим учудването си от преди няколко месеца: защо никой не направи професионален анализ за причините за този резултат?
Та по повод Смолян, Варна и столицата в изследването е посочено, че там второгодниците са малко. А знае ли цялата общественост в България, ако учителите имат свободата да пишат истински оценки, основани на истински критерии … колко ще бъдат двойките и второгодниците. Знае ли обществеността колко често родители се дрънкат с учители да се пишат по-високи оценки на детето! Знае ли се колко пъти директори на училища се примолват (ако не друго!) на учителите да пишат тройки, защото иначе децата ще се преместят! Знае ли се и колко деца „завършват“ учебната година, без да са стъпили в училище?
Колко ли е истинският брой на второгодниците в България, които минават от клас в клас, едва ли някой знае. И по-добре – числото ще е унищожаващо!
И само една вметка за „липсата“ на учители. Няма липса. Учители има, но всички искат да са в големи градове и големи училища. Особено младите. А ако случайно започнат в малко провинциално училище, бързо-бързо приключват.