„… когато доброто побеждава злото“

Чаровната актриса Яна Маринова гостува на панагюрска сцена с моноспектакъла „Куци ангели“ идния вторник, 19 септември, от 19.00 часа.
Красавицата, бивша спортистка и сега актриса в серия съвременни български филми, понякога дори каскадьор, се е доверила на режисьора и сценограф Георги Михалков, и автора на текста Владимир Трифонов.  
Яна е зодия лъв, родена е в София, има син Никола. Завършила е спортно училище и след това актьорско майсторство.

Яна, кое те кара сутрин да станеш от леглото, освен будилника?

Мисълта, че ще ми се случи нещо интересно. Мразя да ми е скучно и затова не си позволявам да скучая. Разговори като колко е тежък животът напоследък или едно време какво беше, а сега какво е, могат да ме извадят от нерви. Не понасям и оплакването как все някой друг за нещо е виновен, но никога не и ти самият. Затова харесвам и героинята си Гуглето в „Куци ангели“ по едноименната книга на Владо Трифонов. Вместо да се оплаква Гуглето стреля в капачките простаците и използвачите. После ги рисува на икони и ги лежи в пандиза. Като я чуеш какви ги говори, те напушва на смях и в един момент избухваш да се смееш от сърце. Защото ти става леко на душата като видиш, че има кой да ги наказва тия, дето ни лъжат от екрана на телевизора, крадат парите на народа, а после ги виждаш, че живеят в палати. Е, това е само в рамките на два часа в пиесата, но пък се сещаш за много случаи, когато доброто е победило злото. И се усмихваш.

Кое е по-предизвикателно – камерата или сцената?

За мен лично камерата. Това да се разплачеш 10 пъти от нулата за поредния дубъл ме е докарвало до такова главоболие и депресия, че всеки път след филм съм като парцал. А театърът ме лекува. Чувствам се свободна и по-спокойна. Да си добър киноактьор е много сложно нещо, защото камерата е като лупа, усеща всеки фалш. Мое мнение, зная че много хора ще подскочат от тези думи, но неслучайно нямаме филм като „Време разделно“ вече 30 години.

Как приемаш неуспехите и преодоляваш тъгата?

По абсолютно същия начин, по който приемам успехите и щастието. И изобщо не се шегувам. Един ден реших, наложих си го и вече не го мисля.

За каква роля мечтаеш?

За тези роли, които ме карат да се чувствам страшно вдъхновена. Все едно съм толкова силна, че мога да се изправя срещу трамвая с гърди и да го блъсна.

Спортът явно е в гените ти. Какво ти дава той? Как поддържаш перфектната фигура?

С много ходене в планината. Баскетбол, на плажа обичам да играя волейбол или пък да греба. Танцувам.

Разкажи за най-трудната си каскада?

Ами, коя да избера…  един път за една реклама трябваше да хвърлям ръчна граната в един тунел, пиротехникът избърза с взрива и пламъкът ме лъхна. Признавам, че се изплаших, но последствията не бяха тежки.

Властна „лъвица“ ли си?

Перфекционист съм и това често ме спира да бъда по-добра версия на себе си. Уча се да пускам контрола и е хубаво, когато го правя. Не може във всички случаи, разбира се.

Какво друго?

Ами надявам се да дойда в Панагюрище и с другата си постановка „Любовни писма“. Може би през пролетта. Да видим дали публиката тук ще хареса „Куци ангели“.
Пожелавам на вашите читатели да бъдат здрави, усмихнати и да вярват много в себе си и в успеха на децата си, защото така се случват хубавите неща.

Въпросите зададе Веселина Велчева