Първи октомври – ден на музиката
Още в древен Египет се използвало лечението с музика. Лекарите в онези далечни времена много по-интензивно чувствали нуждата от психоматично въздействие върху всички болестни състояния.
Първото споменаване на музикотерапия се среща в папируси на възраст от четири хиляди години. Старите персийци, китайци, гърци и римляни използвали силното емоционално влияние на музиката за лечение.
На лечебната музика в древността се посвещавали личности като Питагор, Платон, Аристотел, Хипократ и Целзий. Подбрана музика лекувала депресиите на испанския крал Филип V, на Лудвиг Баварски. И арабския свят не изоставал в това отношение. В болницата на Адрианопол били назначени десет музиканти, чието задължение било три пъти седмично да свирят на болните.
По-късно в медицината, която с възторг приема новите открития, се променил начинът на мислене.
На лечението с музика започнало да се гледа като на ненаучна игра, неподходяща за интересите на сериозните лекари. И в наши дни на много места музикотерапията се бори с останките на това презрително отношение. Появява се съмнение дали музиката има лечебна сила. И дали противниците на музикотерапията не са прави? Дали музиката наистина има лечебна сила? И всъщност дали музиката може да лекува? Музиката по своята същност е комплекс от механични вълни, които въздействат на човека с различна по сила акустична енергия. Тази звукова енергия раздвижва в човешкия организъм най-различни рецептори. Посредством тях предизвиква поява на електрически действащи потенциали със същата честота, които по нервните пътища стигат до нервни клетки, управляващи много физически и душевни процеси. По този начин музиката „влиза“ в биокибернетичния център на централната нервна система. Съвсем тихата музика раздвижва само рецепторите на слуховия орган, но силната музика с подчертани баси и барабани разлюлява кръвта в кръвоносните съдове, затрептява в най-различни струни и мембрани в тялото, въздейства пряко върху кожата и върху други органи и с това предизвиква засилена сигнализация от рецепторите на тези органи. Музиката променя равновесието във вегетативната нервна система. Съдържанието на музиката се състои от цяла редица стимулиращи ситуации, които възбуждат у слушащия определени рефлексни действия. Музиката е човешко усъвършенстване на определени съставки на човешката реч. Тя носи и предава емоционална информация. За определено настроение е необходима и точно определена музика. Музиката за лечение трябва да подбира терапевт със способности за артистично усещани. А от това зависи и резултатът от лечението. Лошото е, че днес сме заобиколени от музика, като декор на всяка крачка. Оставяме да свирят магнетофони и радиа, които всъщност не слушаме. Така музиката се превръща понякога в шум. Това до известна степен понижава чувствителността на днешните слушатели спрямо музиката в сравнение със слушателите от миналите векове. Въпреки това значението на музикотерапията не е намаляло. При слушане половин час на емоционално богати композиции се появява силно изживяване у хора, които се занимават с музика.
Музиката предизвиква настроение, само с помощта й настроението се променя бързо. Защо е толкова важно настроението на човека? Нали затова има лекарства? Но те на са достатъчни. На притеснения и депресивен човек животът му се вижда черен. Всяка дреболия го изважда от равновесие, сърцето му затуптява, отделя се адреналин, кръвоносните съдове се свиват, в стомаха се влива киселина. Такъв човек е раздразнителен, плачлив и агресивен и с поведението си влошава човешките отношения в средата, в която се движи. Такива хора по-често умират от сърдечен инфаркт, хипертензия или стомашна язва. И обратно, човек в добро настроение е весел, спокоен, пълен с ентусиазъм, справя се лесно и решително с всекидневните проблеми и хората, с които работи го обичат. Освен това и повече, и по-качествено работи. Когато носим у себе си нерешен проблем, който и „яде“ отвътре, се стремим да го забравим. Но проблемът отново се появява, защото не е решен. При всяко „появяване“ той ни разваля настроението, което пък се отразява върху цялата ни дейност. А доколкото музиката предизвиква у нас добро и ведро настроение и го поддържа, този проблем не ни изглежда толкова трагичен. Напротив, става незначителен. Изведнъж забелязваме по-важни неща. И с проблема се справяме без намеса на друг човек.
Самото лечение се извършва по най-различен начин според отделните музикотерапевтични школи. Трябва да се има предвид не само интересът на слушателя и каква музика предпочита той, дали леки или сериозна, но и типът на композитора и на изпълнителя, който с индивидуалното си тълкувани поставя крайния отпечатък на музикалното произведение. Задачата на пациента е да преживява съсредоточено музиката. Важно условие за лечението е, доколкото е възможно да не се използват песни с разбираем текст и освен това, да не се променя музикалното настроение в течение на една лекция, тъй като на мозъкът е необходимо време за преодоляване на емоционалната инерция. Самото лечение се състои от няколко 30-т минутни сеанса, последвани от мълчалива разходка, без разсейване. Отначало интересът на пациентите са привлича от вълнуващи прекрасни мелодии. По-късно освобождаването на емоционалното напрежение се подпомага от меланхолични мелодии, след което се преминава към емоционално неутрално с тежък, бавен ритъм и подчертани баси за въздействие върху вегетативната нервна система. При следващите лекции се затвърдява и тренира възникналото успокоение и в заключение на цялото лечение пациентът отново се тонизира с жива, радостна музика.
Лечението с музика намалява употребата на седативни, спазмолитични и други лекарства. Този ефикасен и изключително хуманен метод развива у човека всичко действително човешко.
Музикотерапията е лечение чрез красота.
Лушка Караянева
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 