След няколко десетилетия забрава през 1992 година отново бе възроден Денят на народните будители. Това е празник за хората, които през целия си съзнателен живот са работили за своя народ, за една кауза, подготвяйки го за предстоящата борба за освобождение. С личния си пример те стават водачи на масите, съхранявайки народностното съзнание.

Всеки учител или свещеник през епохата на Възраждането може да се нарече будител. Ръка за ръка вяра и просвета са подготвяли народа ни за сваляне на робските вериги.

Панагюрище се гордее със своите народни будители. От 1818 година до 1876 година от Панагюрище излизат 90 будители. От тях 20 са лекари, 20 свещеници, двама университетски преподаватели /Нешо Бончев и Марин Дринов/. Останалите са учители. Сред тях имало и 8 жени.

Най-близо да будителите са стояли учителите. През 50-те години на 19 век много български младежи учели в чужбина – предимно  в Русия. Изключение на правят и панагюрските младежи.

Първият панагюрски будител е Цвятко Х. Георгиев – автор на първия български календар от 1818 година. Той бил учител в килийното училище и знаел няколко езика. По това време в Панагюрище имало 4 килийни училища, които давали елементарна грамотност. Стопанският подем в епохата на Възраждането имал нужда от образовани хора със знания по история, математика, география.

Първото светско училище в Панагюрище, построено по план на Неофит Рилски било открито на 26 април 1839 година. Първите учители в него били: Генадий Рилец от Разлог и Кесарий Васильов от Казанлък.

През 1841 година панагюрци вече имат класно училище, открито от Сава Радулов. Липсата на учебници затруднявала учебния процес и се наложило той сам да пише учебници, като ги превеждал от гръцки език. По броя на издадените от него учебници Сава Радулов стои на второ място след своя ученик Христо Г. Данов. Имал богата езикова култура. Владеел пет езика: гръцки, френски, румънски, руски и турски. Той пръв премахва физическите наказания в училището и затова бил много обичан както от учениците си, така и от съгражданите си.

През 1847 година пожар изпепелява училищната, който факт Радулов приема като своя лична отговорност. Заминава за Одеса и завършва Ришельовския лицей. По време на Кримската война /1853 – 1856/ тръгва за България, но събитията го принуждават да остане в Белград като учител, а по-късно и като директор на Болградската гимназия. Сътрудничил на Раковски със статии във вестник „Дунавски лебед“. В неговия учебник „Български буквар“ отправя към своите възпитаници следните думи: „Люби отечеството си: да не пожелаеш друго отечество, защото такова пожелание ся чете началото на предателство. Пази и защитавай вярата на своите отци, защото ти си роден и воспитан от них. Жертвай живота си за вяра и отечество, предпочитай по-добре славна смърт нежели, постиден и нечестен живот.“

След Освобождението Сава Радулов живее и умира във Варна.

Будителят създал своя календар през 1853 година е Велко Королеев. В него определил денят 11 май за ден на светите братя Кирил и Методий. От тогава започва и честването на 24 май по нов стил.

Първите учители в откритото през 1843 година женско училище са: Милка Узунова, Добра Томова, Пелагия Панчева и Стойна Дудекова. В него учителства по-късно и Райна Княгиня. Тя е първата учителка с педагогическо образование.

Будителите, с които се гордее Панагюрище са Марин Дринов и Нешо Бончев. Двамата неразделни другари, най-добрите ученици на учителите Атанасий Чолаков от Дупница и Йордан Ненов  от Еленско. Щастлив учител бил Йордан Ненов. Негови ученици били Марин Дринов, Нешо Бончев, Иван Вазов и Константин Величков. След Освобождението на България трима от тях стават министри. След завършване на панагюрското класно училище Марин Дринов и Нешо Бончев стават помощник – учители за две години. Били взискателни, справедливи, самообразоващи се. Доволни от работата им панагюрци ги изпращат да учат в Русия. Завършват Киевската духовна семинария, след което в Москва и Историко – Философския факултет. След раздялата поддържат непрекъсната кореспонденция.

Като частен учител в семейството на княгиня Голицина, Марин Дринов има щастливата възможност да работи в библиотеките на Австро – Унгария, Турция, Италия заедно с преместването на семейството. Той търси материали а научните си трудове в Прага, Рим Неапол, Варшава, Виена и Женева. Има над 100 научни трудове. Става член на науките в Прага, Петербург, Краков и Загреб. Става професор в Харковския университет и остава да живее в Русия. През Освободителната война е съветник на княз Черказки. Той е пръв председател и един от създателите на БАН /Българско книжовно дружество в Браила/. Отдава сили и знания за изграждането на младата българска държава. Взема участие в изработването на Търновската конституция, предлага София за столица на България и е първият вицегубернатор в нея. Като пръв министър на Народното просвещение въвежда безплатното обучение в българското училище и тристепенната система на обучение /начален, среден и горен курс/, както и даването на стипендии. Има заслуги за създаването на Народната библиотека в София, след което се връща отново в Харковския университет.

Нешо Бончев – след завършване на Московския историко – филологически факултет става преподавател в Първа мъжка московска гимназия по гръцки език, превежда книги, пише статии и рецензии, събира народни песни и приказки. Той е първият български литературен критик. Здравето му е разклатено и той умира в Москва два дни преди подписването на Сан – Стефанския мирен договор.

Петър Карапетров – негова е идеята за създаване на Читалище „Виделина“ в Панагюрище през 1865 година. Той е и негов пръв председател.

Васил Чолаков – родоначалник на музейното дело в Панагюрище. Етнограф, патриот. Негово дело е първата книжка за Панагюрище, озаглавена „Описание на село Панагюрище, както и сборник от народни умотворения“.

През бунтовната 1876 година всички будни хора от Панагюрище влизат в огъня на въстанието като ръководители и дейци. Изтъкнат учител и радетел за духовното събуждане на панагюрци и подготовката им за участие в Априлското въстание е Поликрап Чуклев, учителствал в Панагюрище, Стрелча и Попинци, сподвижник на Левски, зверски убит по време на въстанието.

Павел Бобеков – главен учител в Панагюрище, председател на Привременното правителство, нравствено – извисен човек, истински патриот. След погрома на въстанието се присъединява към руската армия. Умира в Търново. Последните му думи са: „Умирам, но не ми е жално, защото видях отечеството си свободно!“

Искрьо Мачев и Георги Нейчев са учителите – представители на Панагюрище на Оборищенското събрание.

Райна Княгиня – учителка. Ушила и развяла знамето на въстанието с надпис „Свобода или смърт!“

Иванчо Зографина – нарисувал главното въстаническо знаме и 13 въстанически знамена за четите.

Поп Груйо Бански, поп Недельо, аптекарят Георги Зафиров – родолюбиви българи, участници във въстанието.

След Освобожденето просветителска и будителска дейност в Панагюрище развиват: Атанас Шопов, Панчо Шопов, Тодор Манев, Недьо Горинов, Рад Гемиджиев, Христо Вакарелски, Стоян Керин, Михаил Савлеков, Атанас Сугарев и много други.

Панагюрските будители свързват своята съдба със съдбата на родно Панагюрище. Почти няма будител, който не е отделял от средствата си за преживяване за дарение на панагюрско училище и читалище.

Сава Радулов четири години преди смъртта си прави завещание, с което дарява Министерството на Просвещението с огромна сума от 15 хиляди златни лева.

Далеч от родината си, на смъртно легло Нешо Бончев завещава на панагюрското класно училище хиляда рубли. Мари Дринов завещава библиотеката си от 3 хиляди тома на панагюрското читалище.

Учителят Рад Гемиджиев дарява средства, които трябва да бъдат дадени като стипендия на панагюрски младеж за продължаване на образованието му.

Примерите за родолюбива и народополезна дейност продължават и в наши дни.

Четири училища в Панагюрище носят имената на панагюрски будители. Много улици също напомнят за тях.

Бюстове на професор Марин Дринов и Нешо Бончев има в алеята на Борисовата градина за бележити българи и народни будители. Същите бюстове има и в Градския парк в Панагюрище.

Жаждата си за знания и свобода, и предаността си към Отечеството народните будители предават и на нас, за да ги съхраним и предадем на бъдещите поколения.

  Лушка Караянева