За панагюрския влак разказва Александър Георгиев, председател на инициативния комитет по запазването му

През далечната вече 2002 г. най-напред по медиите, а след това и в Народното събрание се заговори за реорганизация в БДЖ, смятай закриване на второстепенни линии по цялата територия на страната, включително и панагюрската.

Така започна развълнувания си разказ Александър Георгиев. Познаваме го като дългогодишен служител на гарата в Панагюрище, активен турист и самодеец към НЧ „Виделина“. Поводът за разговора ни е 90-годишнината от откриването на жп линията Пловдив-Панагюрище. За него това е важна дата за линията, но главно за града.

Годината е 1933-та, 3 декември. В края на града е празнично по много специален начин. Открива се линията и се очаква първият влак от Пловдив. Ще го кара лично цар Борис. Тук ще дойдат известни лица от правителството. Питка, менче с вода и здравец, духова музика. Празникът се състои и оттогава Панагюрище има пряка връзка с Пловдив.

Строежът започва още през 1921 година. И досега се помни името на министъра на транспорта панагюреца Стоян Костурков, който лично се грижи за обекта и настоятелно води до успешния му край. Никой през онези дни не може да си представи, че някой някога ще иска да закрие тази красива и полезна линия. Но това се случва, макар и чак в началото на 21-ви век. „Време“ помни посещението на транспортния министър Дунчев, който в среща с бизнеса не пое ангажимент да я запази, а напротив – мотивира варианта закриване с финансови доводи.

Финансите май винаги са били основният проблем на българина. Сякаш няма други проблеми – технически, организационни, социални … ЖП транспортът наистина е скъпа работа, но пък със силен социален ефект. В днешно време, пояснява Александър Георгиев, този транспорт е наричан най-евтиният, защото е такъв за хората, за потребителите. За държавата е скъп, но това е и ролята на всяко държавно ръководство – да дофинансира дейности, които са от полза на хората.

Във всички европейски страни, казва Георгиев, жп транспортът се дотира, но едновременно с това в него се инвестира за осъвременяването му, за прилагането на форми, които успешно увеличават човекопотока и така загубите са по-малки.

През годините в България се инвестира твърде малко в системата на БДЖ. В периода, за който говорим – началото на 21 век, по-точно 2002 – 2006 г. линията Пловдив-Панагюрище бе почти изоставена откъм поддръжка. Поначало линията е сложна, минава през тежък терен, който не позволява висока скорост и тонаж. Вагоните бяха в много лошо състояние – неподдържани, студени, знаят го не само жп служителите. Така пътниците бяха изгонени! После този факт стана аргумент за затваряне на линията.

Александър Георгиев бе председател на инициативния комитет, сформиран в Панагюрище, за защита на жп линията. В него влизат хора от най-популярните политически сили в общината – линията заличава различията, спомня си Георгиев. Комитетът стартира широк кръг срещи и протести в периода 2002 – 2006 г., когато всъщност гара няма. Няма, защото няма пътнически влакове, а товарните нямат нужда от гара.

Тук и моментът да припомня, че товарният трафик бе запазен благодарение на „Асарел-Медет“. Дружеството транспортираше продукцията си от панагюрската гара, макар тонажът на влаковете да не беше достатъчен. Но това съхрани линията, за да се стигне до момента, когато се рестартират и пътническите влакове.

В момента времето за пристигане до Пловдив е около 1 ч. 40 мин. това е благодарение на инвестирането в мотриси „Дизеро“. Пак е дълго, може да се намали до час, но пък хората помнят годините, в които се пътуваше по 3 дори 4 часа до Пловдив. Кой може да е доволен в такава ситуация! Според Георгиев по онова време в БДЖ изчисляват, че за ремонт и поддръжка са необходими около 25 милиона. Тоест – невъзможно е. А ние, в Гара Панагюрище бяхме изчислили, че стигат и малко над милион, за да е реалистично изпълнението на проект за реновиране на линията. Много трудности срещат хората от инициативния комитет, но успяват – през 2006 г. тръгва отново пътническия трафик.

След тези перипетии линията и хората от Гара Панагюрище, както и всички жители на общината, имат право да празнуват 90-годишнината от жп линията. Нейното изграждане, развитие и съхранение е било през десетилетията трудно, но много важно. Това наистина е социално мотивиран транспорт, ако, разбира се, държавата го знае и се погрижи, защото това е грижа за хората, не за метала по релсите. А панагюрци трябва да помнят, че линията не е някаква магическа даденост, а и плод на усилия, средства и … емоция.

На въпроса на „Време“ какво значи частен влак, както напоследък се говори, Георгиев пояснява, че може да става дума само за отделни линии и ако няма държавни дотации пътуването ще е много, много скъпо. Тоест пак говорим за държавна подкрепа в името на пътниците. А по отношение на атрактивната теснолинейка жп ветеранът заговаря също с много емоция. Това е прекрасна възможност за кратък и евтин излет, разходка и не случайно има голям интерес към линията Септември – Добринище. Но има и друго важно нещо – хората по този маршрут нямат друг удобен и евтин транспорт. Нека не се чудим, а да помислим какво правят хората, които нямат автомобил.

В разговора Александър Георгиев споменава и за една друга теснолинейка – декувилка, която обаче е била разрушена преди промените. Това е била линия Кочериново – Рилски манастир. Била е с ширина на релсите 600 мм, тоест като в мина. Развивала е до 10 км в час и е била предмет на интерес за красива разходка до манастира всеки уикенд. За жалост е разрушена. Впрочем, за панагюрската линия е имало финансов разчет за разрушаване и усвояване на металите от нея като скрап. Обаче се оказало, че разходите за труд, рекултивация на терените, премахване на траверсите и т.н. са по-високи от приходите.

* Фотосите са предоставени от другия системен любител на локомотиви и гари Лука Ланджев