Уникален български килим краси дома на крал Чарлз III в Уелс, пише „Пловдив 24“. Килимът е поръчан веднага след коронацията и майсторите са от Костандово. А на Острова това не е единственият български килим, знаем от десетилетия.

Спомените на „Време“ напомнят нещо хубаво, но и тъжно от тази новина. До 90-те години на 20 век единственият цех за ръчни килими с утвърдени майстори и моделиери, с постигнати признания не само в страната, бе в Панагюрище.  Позабравената вече Кооперация „Персийски килим“ е с център тук и с множество филиали из Средногорието и Родопите. Занаятът вече продължава и явно се възражда във велинградско, с най-голям успех в Костандово.

Преди години за историята на килимарството в Панагюрище ни разказа Цветана Манева, зам.-директор на ПП „Персийски килим“, с доза тъга и по-голяма доза гордост. Стана дума за тържествената завеса на Народния театър с Жар птицата, за завесата в панагюрския театър със Съкровището, за уменията на поколения сръчни панагюрки, вплели в прекрасни килими своето търпение и афинитет към красотата, сътворена от сръчните им пръсти, по дизайн в последните години на Лушка Немигенчева.

В добър синхрон, разказа ни Манева, жените тогава правят чудеса с ръцете си. Кооперацията непрекъснато разширява територията си и създава традиции в стария занаят не само в нашата община (а мнозина все още помнят успехите на килимарките от с. Бъта). Дава работа на сръчни жени в много селища, обучава ги, гради традиции. Фундаментът е поставен в панагюрската ПП „Персийски килим“.

Цехът в Костандово, пишат журналистите, се ръководи от Надя Парпулова, която е дъщеря на Нино, поел панагюрския бизнес и реализиращ успешно панагюрското ноу-хау в Костандово.

Не знаем дали има точна историческа следа къде и кога за продадени или подарени килими, изтъкани в „Персийски килим“ през годините. Това е въпрос към историците и към хората, които пазят спомен за онези дни на съзидателен труд.

„Време“ помни също, че стартът на традицията тук се свързва с едно име – арменеца Ованес Богосян,  който явно е бил бизнес ориентиран килимар, както и с подкрепата на далновидни панагюрци. Те му дават шанс да работи и той успява.

Във времето, когато е нямало поръчки от чужбина, в „Персийски килим“ се работи за много български институции. Дано се пазят и да се ползват, а не да се похабяват от недомислие. Цветовете и преждите са проектирани с голяма трайност при добро стопанисване. Може да се окажат и доходоносна инвестиция.

Сега кралят на Великобритания и близките му знаят за България чрез майсторките от Костандово. А можеше, заслужаваше си, това да е Панагюрище.

Очаквайте още по темата в следващия брой на в. „Време 2001“