
Средната възраст на българските гори е 60 г., пишат от Агенцията по горите в седмицата, посветена на Деня на гората. 38.5% от територията на България е заета от гори. Близо 35% от тях са защитени, а 10% са под строга закрила. За сравнение, след Освобождението горите заемат едва 20% от територията. За последните 100 години горите са се увеличили близо 2 пъти. За 60 г. запасът им e нараснал 3 пъти (от 243 млн. м 3 до 718 млн. м3 през 2020 г.) Само за последните 20 години регистрираното увеличение е с над 30 %.
Учени твърдят, че голяма част от българските гори са застаряващи и е нужна своевременна грижа, за да не се намали прираста в тях. Жизненият цикъл на гората прилича на човешкия – когато е млада, расте бързо и поглъща интензивно въглероден двуокис, в зрелостта се възпроизвежда, а когато застарява, става по-уязвима.
Науката е категорична, че стопанисваните гори са по-устойчиви на пожари, нападения от насекоми, снеголоми и др. Затова е важно грижата за гората да бъде адекватна и да се прилага от лесовъдите. Гората трябва да се управлява, като се спазват нейните три основни функции – социална, екологична и икономическа. Ако не се стопанисва устойчиво, гъстотата й може да стане твърде голяма и да се намали растежния простор и така има риск дърветата да загинат.
Важно е да не забравяме също, че гората е възобновяем природен ресурс. В основата на устойчивото й управление стои принципът, че ползването на дървесина трябва да е в рамките на годишния прираст. Според добрите европейски практики устойчивото управление на горите предполага 75-80% добив на дървесина спрямо прираста. За сравнение в България се добиват 50-55%. Лесовъдите са категорични, че тази тенденция не е благоприятна и вече се отразява върху състоянието на горите у нас, тъй като за пръв път от десетилетия прирастът намалява.
Седмицата на гората е традиционен празник на българската гора и на лесовъдите в България. Отбелязва се всяка година, през първата цяла седмица на месец април, от 1925 г.