Среща с хумориста по покана на Читалище „Виделина“

Хумористът, един от най-продуктивните автори във в. „Стършел“, фейлетонист и дори романист Михаил Вешим гостува на Литературния салон на Читалище „Виделина“ в сряда привечер. Още на старта на изложението си той се пошегува с псевдонима си – обратното на фамилията Мишев – и сподели, че ако сега тръгва да става писател, едва ли ще ползва псевдоним. Впрочем, направил е това, защото не е искал като много други името му да се помни заради именития му баща, писателя Георги Мишев.

Истината обаче е, че синът Михаил Вешим също утвърди през десетилетията своето творческо име, при това в трудния жанр на хумора. По-възрастните знаят кипящия му смях в закачките, скечовете, разказите в „Стършел“, които понякога бяха на границата на политическия скандал по времето на цензурата, но никога не е прекрачвал добрия тон и литературен вкус. Сега се дразни много от чалгарството във всичките му измерения и дори съжалява, че много актьори с талант нямат поле за изява на истинското изкуство на хумора, защото са принудени да изричат плоски и дори пошли мисли и фрази. Това бе отговорът на госта на Читалището на въпроса на „Време“: Казвате, че вече не са ви интересни политиците, а хората и промените с тях. Какви са промените ни?“.

Михаил Вешим беше тактичен, не отиде до крайност в категоризацията на промените в обществото ни и във всеки от нас, но бе ясен по отношение на крайният материализъм, в който битуваме, както и липсата на просветеност и интереси извън парите. Примерите му бяха много.

Смешките си Вешим намира, без да ги търси по специален начин. Каква, че явно има ухо и око за тях, защото ги вижда ежедневно и то в най-нормална среда – когато отиде до магазина на гости, на улицата, у приятели. Това е и неговият съвет към нас, съвременниците му – да търсим смешното и забавното, да не се взираме само в грозното и тъжното.

Ето, отива Вешим на гости у свой приятел в малко селище в Сев. България. И какво да види – до входа на дома му … светфар. Защо, какво прави това нещо тук, пита през смях гостът. Оказва се, че човекът е свършил една полезна работа за малък храм и отецът е поискал да пу подари нещо, каквото и да е, нека той си поиска, дори и да е нещо невъзможно. И човекът поискал … светофар. Да, ама отецът наистина имал такъв, едни телевизионери преди време го забравили и светофарът кацва пред дома на човека. Върши работа обаче: зеленото значи, че си е вкъщи, жълтото – че е отишъл до Трябва, червеното – че е при децата в Германия.

Та такава е смешката и е достатъчно да искаш да се засмееш, а не да злословиш или да се подиграваш или да се мръщиш. А Михаил Вешим е точно такъв – усмихнат, кротък и естествен. Далеч от сарказмите и крайностите. Сам казва, че харесва лекия, добродушен хумор, без язвителност, а с лека ирония. И ни оставя да се усмихнем и да помислим.

А за книгите на Вешим и биографията му не е трудно да се открият факти в интернет. Та нали сме все в телефоните и забравяме да си говорим, дори когато сме на длан разстояние, казва авторът хуморист.