Лъв, изправен на задните си крака, с настръхнала грива и отворени уста. Под предните му лапи – полумесец със звезда – символ на неизбежното падане на Османската империя. Отгоре корона и букви в съкращение, съдържащо крилатата фраза „Свобода или смърт”.
Такива са лъвчетата на априлските въстаници, излети през 1876 година от братята Иван и Лазар Велеганови, синове на известния леяр Димитър Велеганов от Банско.
По повод 100 годишнината от Априлското въстание през 1976 г. наследникът на Велеганови – Лазар Благов Велеганов, по запазена от предците му оригинална матрица, излива отново няколко лъвски знака. Предаването на една от тези ценни отливки на ИМ-Перущица през 2006 г. е дело на инженер Виктор Лимонов, внук на Лазар Велеганов. Дарението е постигнато чрез съдействието на Цветанка Неделчева (директор на Къща – музей „Иван Вазов“, Сопот). Днес отличителният лъвски знак е представен в експозицията на музея.
През 1872 година, подгонени от родното си място двамата братя идват в Пловдив и отварят звънарница на улица „Абаджийска”. За уменията на двамата банскалии са разказвани истории. Освен отлични майстори те били и истински патриоти. Техни чести гости в опушената леярска работилница през онези заредени с барутна вяра и открито непокорство дни на 1876 година били сподвижникът на Левски Иван Арабаджията от село Царацово, перущенският съзаклятник Петър Бонев, братя Търневи. Най-често се заседявал на разговор чизмарят Кочо Честименски. Заедно с камбаните, братята започнали да леят и оловни куршуми и сачми. Така Кочо Честименски поръчва да се отлеят и лъвчетата за калпаците на перущинските въстаници.
За няколко дена лъвчетата били готови и Кочо Честименски ги отнесъл в Перущица, където ги предал на водачите на въстанието Петър Бонев и Спас Гинев.
Колкото и тайно да било отливането на куршуми, сачми и лъвчета, турците успели да узнаят за странните поръчки, изпълнявани от двамата братя. Единият от тях попаднал в тъмницата, за да изпита на гърба си „целомъдрието” на османското правосъдие. Излязъл от там с разнебитено здраве и не след дълго починал.
Лазар успял да се укрие и скоро в леярната пак закипяла трескава работа. Лазар Велеганов се готвел да посрещне освободителите. Той излял тайно голяма и гласовита камбана и дълго я крил. Като разбрал, че капитан Бураго със своите драгуни влиза в Пловдив, заедно с калфите си качил камбаната на една греда. Занесли я до един салкъм край черквата „Света Богородица” и тя заехтяла, за да огласи трихълмието, възвестявайки дългоочакваната свобода.
Днес признателните пловдивчани са поставили възпоменателна плоча на ул. „Абаджийска” №10 в Пловдив, която напомня за двама истински българи и едно голямо родолюбие.
Лушка Караянева
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 