Журналистът, продуцент и автор с разум за съвремието ни и с емоция за Татяна Лолова 

Наситено с емоция и информация преживяване предложи на културната публика в Панагюрище екипът на Библиотеката със срещата с известния журналист, нестандартен автор на биографии на редица знакови имена в българската култура, продуцент и сценарист на култови тв програми Георги Тошев. Срещата бе в чест и памет на голямата актриса Татяна Лолова по повод нейната 90-годишнина.

Георги Тошев е автор на две книги за голямата Татяна, имал е честта да общува с нея и сподели искреното си преклонение пред нейния талант и аристократизъм – на сцената и в живота. Разказът му бе интересен и поднесен с искрено вълнение. След представянето на личността на актрисата и моменти от живите си спомени за нея, журналистът прожектира кратката версия на документален филм за актриисата, в който видяхме и неизлъчвани кадри с нейно участие.

Георги Тошев е отдавна в журналистиката и документалистиката. В началото тръгва като разследващ журналист, но скоро се отказва, за да продължи с по-човешки и по-красиви теми. Ровенето в света на политиците също не му допада. Често се дразни от липсата на истински личности: „Няма кого да запомниш. С нищо не можеш да ги свържеш, освен с диалект и груб език“, сподели с аудиторията журналистът.

Гостът недвусмислено подчерта, че не желае да общува с хора, които не носят закодирана от семейството култура или такива, които нямат усещане за историчност. „Миналото, каквото и да е то, не трябва да се забравя. Връщането към него не е само носталгия, миналото е огледало. И опора. Без него как ще стъпиш здраво в настоящето и ще имаш бъдеще. А то, миналото, най-добре се опознава чрез лицата, които носят култура и интелигентност“. Така Георги Тошев обяснява своето дългогодишно пристрастие към културни дейци – артисти, поети, музиканти. И никак, ама никак не ги идеализира в книгите си, затова са пълнокръвни и нетунинговани.

Георги Тошев има няколко интервюта и с Лили Иванова. В момента пише книга за нея. Това е изненадващо, предвид нейната ревнива взискателност спрямо публичния й образ. На бързите ми въпроси по този повод Георги Тошев потвърди, че пише книга за Лили и тя знае това, но няма да й я покаже, преди да излезе от печат. „Имам няколко интервюта с нея през годините. Нищо интересно обаче, защото бяха старателно съгласувани, редактирани от хора от екипа й. Сега няма да е така.“, бе категоричен е авторът в отговор на моята изненада.

Един млад политик на срещата с автора

Сред публиката в срещата с Георги Тошев бе и Желязко Гагов. Придружаваха го двама от неговите малчугани. Впрочем, засичам Гагов на почти всички културни събития в общината. И понеже нямам спомен в последните 10-15 години това да се е случвало с друг кмет или кандидат за кмет, не пропуснах да задам въпросите си.

В. Желязко, явно сериозно уважаваш сектора на културата във всичките й прояви.

Ж. Важни са ми тези срещи. Мисля, че културата винаги обединява – около идеи, естетика и човешки ценности. Според философите точно културата задава целите на всяко общество. Докосването до изкуството може да развълнува и най-практичния ум, да го стопли и приобщи към другите.

В. Говориш за обединяване чрез изкуството?

Ж. Обединението днес ни е толкова нужно. Разделяме се по корпоративен, имотен или партиен принцип, затваряме се в зони на комфорт, губим желание да пътуваме… Навън, но най-вече към себе си и да преоткрием силата на искреността. Не се страхувам да кажа, че виждам криза на духа. Нямаме обединяваща кауза.

В. Кои са симптомите на днешната ни криза, според теб?

Ж. Не мога да приема, че децата ни се прехласват пред инфлуенсър, чийто „подвиг“ е да изпие наведнъж 8 енергийни напитки, а да не знаят кои са Татяна Лолова, Парцалев, Данаилов, Майстора, Мърквичка или пък местните ни творци.

В. Казваш – кауза да имаме. Каква?

Ж. Която да въздигне онзи панагюрски възрожденски дух за съзидание и свобода. „Кауза“ значи обединяващо дело, аз добавям „свято дело“.  Дължим на корените  си да създаваме заедно свети дела. Този път ще ни изведе напред. Можем да го извървим. Остава само истински да го поискаме.

Веселина Велчева