Точно такова навечерие на уикенда ни трябваше, си помислих след срещата с Иво Сиромахов в Библиотеката в петък, 10 май. Сатирикът представи свои книги пред доста сериозна публика, но нито за миг не се почувства по-специален, защото е „лице от телевизора“, както сам се пошегува.
Това е втората среща на Сиромахов в Панагюрище и се оказва, че книгите му доста са набъбнали на брой. И всичко е в сатиричния жанр, но напоследък, каза Иво, пиша и за деца, а срещите с тях много ме радват. Той сподели, че в днешно време родителите не обръщат необходимото внимание на децата и те нямат с кого да споделят. Вечер у дома картината е ясно – таткото гледа мач, мама чати в нета, на детето му дават телефон, та да им е мирно на главата. Децата трябва да четат книги. Те отварят въображението, предизвикват те да си представиш онова, което прочиташ, а не ти го поднасят на картинка или клипче.
Иво Сиромахов прави политическа сатира. Мнението му е, че без нея обществото е болнаво. Сега, като пресметне човек, на министерски постове са се извъртели поне 200 човека. Ако продължава така, всеки един от нас може да стане министър, колко хора сме в България, поразсъждава с много сериозен израз авторът!
Коя е най-важната дума за българина, попитали хората в някакво изследване, разказа Сиромахов. За японците това е „чест“, за французите е „свобода“, за българите, според него, е „безплатно“. Това мислене ни е останало до днес и то е елемент от нашата несвобода, категоричен е Иво. А да си свободен е най-високата ценност. Но свободните хора винаги, във всички времена, са били малко, във всяко общество.
Човек не се променя лесно. От зората на човечеството досега той, човекът, е еднакъв в много отношения. Променят се обстоятелствата около него, но той си остава със същите мисли и ценности – любов, ревност, вярност, предателство, личен успех и т.н.
В Дания решили за министър председател да поставят Изкуствен интелект. Може би е правилно. Машината няма недостатъци – не краде, не се уморява, няма нужда от пари … В тази история, която разказа Иво Сиромахов, не разбрах негова ли е или е прочетена някъде, но ми хареса. Особено в днешните политически обстоятелства в нашата държава. Или пък не, ще изчакам да дойде и моят ред да стана министър. Какво пък, може и по-добре да се впиша от например сегашния министър на туризма?!
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 