Интервю с майстора на ръчно изработени кожени изделия Тодор Пирянков

Срещаме Ви с един млад и креативен човек. Тошко, представи се с няколко думи? На 1 юни отвори врати ателието ти за кожени издалия в Панагюрище, разкажи повече за артикулите, които предлагате?
Здравейте! Казвам се Тодор Пирянков, на 37 години от Панагюрище. Приятно ми е да се запознаем! Тук всички се знаем, а като се срещнем случайно на морето или в планината сме първи приятели! Поздравявам целия екип на „Време“– следя статиите Ви с интерес!
Щастлив съм, че с откриването на нашето ателие Utopia Leather Goods допринасяме да се възроди един стар и позабравен занаят в Панагюрище, какъвто е кожарството. Предлагаме минималистични портфейли, чанти, колани и още много други артикули. Всички те са направени от естествена кожа, ушити ръчно и обработени с естествени масла, а на продуктите си давам постоянна гаранция. Винаги съм целял като правя нещо да виждам плода на труда си и той да е максимално издръжлив, да служи дълго време на собственика си и да изглежда добре. Това е и причината да не извършвам ремонт на кожени изделия, които не са изработени в нашето ателие. Просто няма как да дадеш гаранция за нещо, на което не знаеш какъв точно е произходът и пътят му на производство!

А какво те привлече към работата с естествен материал, какъвто е кожата?
Прагматичен съм и обичам да намирам приложение на всичко. Всеки ден си напомням, че сме пристигнали на Земята за малко. Ето защо, за мен е много важно да не се разхищават излишно ресурсите, с които разполагаме. Не съм привърженик на идеите на консуматорското ни общество, което води до свръхпотребление на стоки с ниско качество и много кратък живот. Подбирам внимателно материалите, които купувам и ползвам в ежедневието си, защото също така съм перфекционист и много държа на качеството.
Харесвам кожата – миризмата, допирът й и начинът на работа с нея. Освен всичко това, тя е и доста здрав и естетически добре изглеждащ материал. Радвам, че успявам да допринеса за правилното оползотворяване на този ценен ресурс и превръщането на един остатъчен продукт от хранителната индустрия в нещо, което може да бъде от полза на някого дълги години!

А какви са тънкостите в този занаят и как да се грижат клиентите за кожените изделия, които са закупили от теб?
Тънкостите в занаята не мога да се опишат с думи, те могат да се усвоят единствено с практика. В ателието, нашите клиенти могат да видят процеса на изработка на артикулите ни в реално време. Ползваме само ръчни инструменти и шием всичко на ръка като тук мога да вметна, че има огромна разлика между ръчния и машинния шев. При ръчния шев се шие с две игли, съответно два конеца едновременно държат конструкцията на изделието, което я прави значително по-здрава от тази, която е ушита на машина.
Необходима е минимална грижа за закупените от нас артикули, дори със стареенето материалът става по-хубав. Препоръчително е кожата да не се мокри, а който има желание, е достатъчно да я третира с подходяща вакса веднъж годишно, с което осигурява още по-дълготраен живот на своят кожен артикул. 

Нека за финал да се върнем към началото! Как се зароди идеята за Ателието? Разкажи малко за първия ти ръчно изработен продукт?
Винаги съм обичал да си изработвам сам нещата. Още от малък започнах да си правя сам мини портфейлчета от хартия и тиксо дори още имам такива, пазя си ги! Понеже хартията не е издръжлив материал, ги сменях през 2 седмици. Като по-голям, много често съм обикалял по магазините в търсене на нещо подходящо за мен, което не откривах никъде, затова реших да взема нещата в свои ръце. И така създадох първия ми кожен портфейл, който никога няма да забравя. Изработвах го в продължение на 3 дни върху кухненския плот. Моята половинката не спираше да ме подкрепя, както прави и до днес. Спомням си как тогава, когато шиех портфейла, за няколко дни се прибра майка ми, която от 15 години живееше в Чехия. Видя какво съм направил, хареса й, запали се и тя. И днес, четири години по-късно, вече е в ателието с мен и ми помага. Така моята идея прерасна в семейна кауза, от което съм изключително щастлив! Честно да призная, беше ми трудно с отварянето на ателието, защото имам един недостатък – като изработя нещо искам да си го запазя за мен – трудна е раздялата с нещо, в което си вложил ръце, желание и време!

Чудесна история! Благодаря за разговора ни, Тошко! Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
Пожелавам на всеки един от Вашите читатели да открие и да заживее в своята реална утопия!

---

---