Успешният бизнес експеримент на Цветелина и Георги в Бъта

Бързо оставям телефона, защото усещам вкусния аромат на поръчаното телешко варено. Моментално огладнявам. Старая се да не бързам, за да усетя всяка хапка. Очакват ме още две апетитни пълнени чушки. Ммм …

Хапвам в снекбар „Терасата в Бъта. Работи от миналата есен, но едва сега реших да го пробвам. С лека доза съмнение, признавам си. Все пак село е, колко хора ще дойдат да се хранят тук, какъв ли ще е стимулът да се готви всеки ден …

Изненадвам се. Цвети ме посреща с отлично настроение и ми сервира от обедното меню. Имам много въпроси към нея: защо, кога, как така, докога.

Това е Цветелина Танева. Завършил е Български език и история. С Георги Атмаджов имат две деца, той учи в Техническия университет и работи в сериозна фирма в Панагюрище. Тя обича да готви, от малка. Двамата решават да организират в селото, където си живеят, малък ресторант и наемат „Терасата“, която от известно време стои неизползваема. Следва ремонт, ново обзавеждане, подмяна на кухненското оборудване и т.н. Скоро кухнята разполага с необходимото, за да се поеме храненето три пъти на ден на по около 100-150 човека дневно. Справя се Цвети, понякога с помощта на своя близка. След работа в снекбара влиза и Георги. Той се грижи за бара, но не само.

Сутрин „Терасата“ посреща със супи, това се търси най-много, например шкембе, пилешка, телешка. После идва ред на обедното меню с няколко ястия, а вечерта е ред на скарата.

Как така, чудя се, кой идва да се храни тук, изхвърля ли се храна, какви са предпочитанията на клиентите. Да направиш заведение на село си е риск. Цветелина ми разказва с усмивка.

От малка обичам да готвя, та и досега. Това е работа, която ми е приятна, не ми тежи нито обработката на продуктите, нито сготвянето, нито поднасянето на храната. Вече знам предпочитанията на хората, които идват тук или си взимат храна за вкъщи. Ако единият ден нещо е свършило бързо, на другия знам, че трябва да направя малко повече.

Според Цветелина и Георги на този етап си имат достатъчно клиенти, обаче не обичат да наричат хората по този начин. „Вечер, когато се събере случайна група или има резервация за някакъв семеен празник, става приятно и за хората, и за нас – разказва Цвети. – Скъсяваме дистанцията и хората се чувстват спокойни. Могат да си поискат още храна, могат да си пуснат своя музика, да потанцуват, да си поговорят. Често ни включват и нас.“

На Цвети й личи, че е с хуманитарно образование. Говори изключително правилно, излъчва спокойствие и отзивчивост, но е и делова. С лекота споделя и принципа на работата си.

От лектор в кулинарията, казва тя, запомних, че за да ми стават ястията, трябва да готвя така, както готвя за близките си вкъщи. Това е формулата и я спазвам винаги. Всеки е с различен вкус, но виждам, че хората оценяват домашния вкус. Затова вероятно много често си взимат храна за вкъщи. Идват хора и от съседни селища.

Менюто го прави и приготвя Цветелина, но едно е да готвиш за четирима вкъщи, друго е да правиш по над 50 порции. Тя обяснява, че е открила рецептурник от времето на Балкантурист: „Там имам и количествата на продуктите спрямо броя порции. Рецептите в него търсят традиционния български вкус.“

Нещо друго много важно прави ястията в „Терасата“ вкусни – продуктите. Акцентът е пресни и без консерванти.  Никакви замразени полуфабрикати. Всяка седмица тук идва зареждане от проверена фирма в Пловдив. Доставката е за меса, сирена, подправки и пр. Зеленчуците семейството закупува от селото. Така е най-сигурно да са пресни. Цветелина казва, че не искат да пренебрегват местните търговци, защото им вярват и ги предпочитат пред големите търговски вериги в града.

Цветелина и Георги държат на прясната, качествена и без консерванти храна. Тук дори пилешките и кашкавалените хапки се правят на място. „Вкусно ястие става с хубави продукти. Другото е доброто настроение и удоволствието от готвенето“, категорична е Цветелина.

За десерта почти не ми остана място, ама се справих.