Размишления след обществената дискусия на 22-ри март привечер

Панагюрската общественост е загубила уменията си за обществени обсъждания. Ако някога ги е имала. Повод за този извод тръгва от дискусията вчера привечер за съдбата на пустеещите училищни сгради. Повече от половината време мина в споделяне на вълнения за развитието на образованието и възпитанието на децата. А децата ги нямаше, а ако бяха, щяха рано да се изнесат от залата, за да не скучаят.
На моменти сякаш всички забравяхме, че става дума за оползотворяване на 7 (седем) стари сгради, пустеещи и рушащи се вече над 30 години. Никой не пресметна какви инвестиции са необходими и откъде ще дойдат, за да не пустеят още 30 години тези сгради. Известен отговор на въпроса защо даде в уводното си участие кметът Ж. Гагов и изреди поне пет причини.
Всъщност основната причина за насроченото обществено обсъждане бе подаденото предложение от Пловдивската митрополия. Това инвестиционно намерение поне на този етап е единственото обосновано и сериозно заявено. Всичко останало е на ниво идея, без най-важното – яснота откъде могат да дойдат финансите, кога и защо. А идеи много, нали!
Реалностите са други. Нужни са десетки милиони накуп. Общината ги няма, бизнесът (в залата) го нямаше. Нямаше го и учителството. Иначе във фейсбук и на тротоара бурно всички обсъждаме темата.

Представителят на Митрополията обясни идеята като разказ, граничещ с приказка. Слушах и си мислех дали е реалистично малката сграда на „Св. Покровско“ да поеме този красив и обширен набор от бъдещи дейности. Защото в школото има 4 класни стаи, една учителска стая (която ще стане на тоалетна), и в средата салон. Дворът е голям, но предполага допълнително строителство. И още – с какъв човешки ресурс ще се осъществят многобройните дейности.
Стана ясно още нещо важно, а именно, че стартът на темата за „Св. Покровско“ не тръгва от Митрополията, а от Общината. И този факт сериозно променя фокуса на разсъжденията.
Добре, че към финала на тричасовите разговори се чуха дисциплинирани изказвания, които припомниха няколко симптоматични факта:
- Имот не се дарява „ей така“, а с договор за отсрещни ангажименти
- В общината има прецедент с безрезултатната бизнес сделка с училището в с. Баня
- Митрополията има своите обекти в региона, които може да ползва и сега за добрите си намерения.
Споделям тук своето мнение, което спестих в залата, с идеята мненията да продължат да бъдат споделяни, но не във фейса, а в официален източник, какъвто са медиите. „Време“ ще публикува всяко мнение, изречено или записано, независимо дали екипът ни е съгласен или не. При спазване на добрия тон, разбира се. Контактите ни са откриваеми.