Едно мнение за съдбата на старите училища

Размишления след обществената дискусия на 22-ри март привечер

Панагюрската общественост е загубила уменията си за обществени обсъждания. Ако някога ги е имала. Повод за този извод тръгва от дискусията вчера привечер за съдбата на пустеещите училищни сгради. Повече от половината време мина в споделяне на вълнения за развитието на образованието и възпитанието на децата. А децата ги нямаше, а ако бяха, щяха рано да се изнесат от залата, за да не скучаят.

На моменти сякаш всички забравяхме, че става дума за оползотворяване на 7 (седем) стари сгради, пустеещи и рушащи се вече над 30 години. Никой не пресметна какви инвестиции са необходими и откъде ще дойдат, за да не пустеят още 30 години тези сгради. Известен отговор на въпроса защо даде в уводното си участие кметът Ж. Гагов и изреди поне пет причини.

Всъщност основната причина за насроченото обществено обсъждане бе подаденото предложение от Пловдивската митрополия. Това инвестиционно намерение поне на този етап е единственото обосновано и сериозно заявено. Всичко останало е на ниво идея, без най-важното – яснота откъде могат да дойдат финансите, кога и защо. А идеи много, нали!

Реалностите са други. Нужни са десетки милиони накуп. Общината ги няма, бизнесът (в залата) го нямаше. Нямаше го и учителството. Иначе във фейсбук и на тротоара бурно всички обсъждаме темата.

Представителят на Митрополията обясни идеята като разказ, граничещ с приказка. Слушах и си мислех дали е реалистично малката сграда на „Св. Покровско“  да поеме този красив и обширен набор от бъдещи дейности. Защото в школото има 4 класни стаи, една учителска стая (която ще стане на тоалетна), и в средата салон. Дворът е голям, но предполага допълнително строителство.  И още – с какъв човешки ресурс ще се осъществят многобройните дейности.

Стана ясно още нещо важно, а именно, че стартът на темата за „Св. Покровско“ не тръгва от Митрополията, а от Общината. И този факт сериозно променя фокуса на разсъжденията.

Добре, че към финала на тричасовите разговори се чуха дисциплинирани изказвания, които припомниха няколко симптоматични факта:

  • Имот не се дарява „ей така“, а с договор за отсрещни ангажименти
  • В общината има прецедент с безрезултатната бизнес сделка с училището в с. Баня
  • Митрополията има своите обекти в региона, които може да ползва и сега за добрите си намерения.

Споделям тук своето мнение, което спестих в залата, с идеята мненията да продължат да бъдат споделяни, но не във фейса, а в официален източник, какъвто са медиите. „Време“ ще публикува всяко мнение, изречено или записано, независимо дали екипът ни е съгласен или не. При спазване на добрия тон, разбира се. Контактите ни са откриваеми.

Реклами

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.