Христос Воскресе!
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание на Република България,
Уважаеми господин Министър на околната среда и водите,
Ваше Преосвещенство,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема госпожо областен управител,
Уважаеми дами и господа кметове, общински съветници,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници от българската армия,
Уважаеми жители и гости на Панагюрище,

Братя и сестри, българи –
нека помълчим за миг…
…за да чуем как стене земята под краката ни.
Но не от тежестта на времето –
а от това, че сме забравили.

Забравили сме българската сила.
Оная сила, с която преди 149 години тук децата гледаха към бесилките и дръвника – и не трепваха.
Оная сила, която караше мъже с песни в сърцето да вдигат пушка и да я обръщат не срещу врага – а срещу страха!
Оная сила, която гореше в гърдите на апостолите –– като безусловна съдба.
Каблешков, Бобеков, Волов, Бенковски…
Техният подвиг не е само текст в учебниците.
Той е болка, кръв и огън.
И ние не сме достойни да говорим за този подвиг, ако с всяка дума не усещаме въглен в гърлото си.
Знамето – „Свобода или смърт“ – не бе от плат.
То бе обет.
Беше възкресение, извезано от Райна Княгиня,
с пръсти на девойка, но сърце на светица.
Тя не само го уши. Тя го понесе през ада.
През затворите.
През гаврата.

И устоя.

И редом до нея вървяха другите герои –
не с венци, а с вериги.

Тодор Каблешков, написал Кървавото писмо,
като съдбописец – с кръвта на убития мюдюрин.
Смъртта го застигна в килия. Сам.
С куршум в гърлото – по-достоен от хиляди днес живи.

Георги Бенковски –
поет с пушка, лъв на кон,
горд до края.
Предаден от овчар,
И обграден в Тетевенската гора.
Куршум в главата.

…Техният подвиг беше
Да обичат България – С въстание

– Вик.
Изтръгнат и стъпкан от османската власт?
Тя го потуши с желязо.
С огън.
С дръвник.
Тука под Спасовден – в Батак, в Перущица…
Не дойде Спасението…
Дойде „кървава сватба“ с безмилостна сеч.
Домовете се превърнаха в пещи.
Майките – в сенки, носещи мъртви деца.

Но точно от тази пепел, а не от хартии и речи,
се роди свободата.
Не от знамето.
А от жертвата.

А днес,
днес ние изгубихме всичко онова, за което те умряха.
Загубихме смисъла.
Загубихме корена.
Сменихме героизма с безразличие.
Убиваме невинните не с ятаган, а с безхаберие.
По пътищата на България – гробове без кръст.
Родители – останали без сълзи. Народът – без съвест.
Изпуснахме България през пръсти – и сега я гледаме как се дави в мълчание, в страх и в безверие.

Народът ни се пръсна като шепа пепел.
И ние, децата на героите – се превърнахме в ратаи на чуждото.
Станахме дребни, сиви и глухи.
Забравихме да бъдем великани.
Забравихме да бъдем българи.

Но днес, от това място – Панагюрище – бунтовният олтар,
ви казвам:
Не е късно.
Но е последно.

Това е последната наша България.
Ако сега не я спасим – не от чужденеца, а от себе си –
всяка кръв, пролята за нея, ще бъде напразна.

И ние ще сме прокълнати – не от дявола, а от собствените си деца.

Затова трябва да се обединим около ново свято дело –
Нашите деца. Защото те са България.
Живеем кратко – и нямаме време за омраза, за разделяне, за глупава гордост.
Да си стиснем ръцете, един на друг да се доверим… И изградим държава с ред, със сърце и доблест.
Такава държава заслужават децата.
Крайно време е да бъдем и работим заедно,
за да научим децата си да гледат в очите. Да не се крият.
Да обичат земята си, езика си, рода си.
Не омраза – дом да им подарим!
Не бягство – корен да посадим в сърцата им.
И да им оставим родина.

И за това дело трябва да бъдем по-смели от апостолите през 1876-та.
Да бъдем по-решителни – защото не викаме към смъртта, а към живота.
Да бъдем по-дръзки – защото вместо оръжие, трябва да въздигнем духа си.

Нека бъдем онези, които пренасят пламъка на героите.
Нека бъдем онези, които се наричат не просто потомци –
а наследници.
НЕКА НАШИТЕ ДЕЦА НЕ ЧЕТАТ ЗА СВОБОДАТА –
А ЖИВЕЯТ В НЕЯ!
И тогава, и само тогава, ще можем да кажем на Каблешков и Бенковски:
„Вие не умряхте напразно.
Вашия пламък още е в нас,
А тук, в Панагюрище, преди и завинаги
СВОБОДАТА НЕ МЪЛЧИ!
Да живее българският дух!
Да Живее БЪЛГАРИЯ!