
По данни на Агенцията по заетостта, ако през 2023 г. да са били наети всички регистрирани безработни, 155 хил. през посочената година, пак щяха да останат незапълнени около 150 хиляди работни места. Данните са от публикация на ИПИ.
Да започнат вкупом всички регистрирани безработни работа е не хипотетично, а фантасмагорично, е мнението на екипа на „Време 2001“. Смятаме, че повечето от тях не желаят такъв развой, не се виждат като работещи на заплата всеки ден. Други пък не намират нищо подходящо, например при жените, хората с ниско образование или пък с по-високо от търсеното.
Остава вариантът за привличане на работна сила отвън, тоест чужденци от ЕС или трети страни, извън ЕС. Желаещи има, макар и не много, а работодателите непрекъснато дават сигнали, че имат дефицит на работна ръка, особено добре образована. От 2021 г. насам годишно се издават едва около 100 разрешения за престой между 3 и 6 месеца и малко над 1000 за период от 6 до 12 месеца, уточняват от ИПИ.
Затрудненията са особено за хора от трети страни, т.е. извън ЕС. Основните страни, от които идват работници в България, са Русия и Турция – около 40% от всички издадени разрешения. В последните години се наблюдава значителен ръст на работници от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Бангладеш.
Мнозина от чужденците са обезкуражени от по-ниския стандарт тук и съответно по-ниските възнаграждения в сравнение с други страни в ЕС. Пречи им и бавната обработка на документите на заявилите намерение да работят у нас за година или особено за по-кратко време.
За работодателите също има и ограничения, както е в цяла Европа. У нас броят на вносните работници не може да надхвърля 20% от всички наети работници за големите работодатели и до 35% за малки и средни предприятия.
Тенденцията за завишено търсене и снижаващо се предлагане на квалифицирана, дисциплинирана и мотивирана работна ръка е явна и често изричана. Паралелно с това не се вижда формула за преодоляването на негативите й. явно така ще си караме в България.