Климатичните промени все по-често се усещат не като абстрактна глобална тема, а като реалност, която засяга ежедневието на хората – от начина, по който се придвижваме, до начина, по който консумираме ресурси. В този контекст въпросът как един град може да насърчи по-ниско-въглероден начин на живот става все по-актуален не само за институциите, но и за местните общности.

Именно този въпрос стоеше в основата на ученически климатичен хакатон, който се проведе на 16 декември в Панагюрище в рамките на Европейския климатичен пакт – инициатива на Европейската комисия, насочена към активното участие на гражданите в климатичния преход.

Събитието се състоя в СУ „Нешо Бончев“ и беше координирано от Клийнтех България, национален координатор на Европейския климатичен пакт. В него участваха 10 ученически екипа, съставени средно от по петима ученици, които работиха по ясно формулиран казус:
„Как да промотираме ниско-въглероден начин на живот в Панагюрище?“

От глобален проблем към местни решения

Ниско-въглеродният начин на живот често се свързва с национални политики и международни ангажименти, но реалната промяна започва на местно ниво – чрез ежедневните избори на хората. Именно това беше и отправната точка за работата на ученическите екипи: какви навици могат да се променят, какви инициативи могат да бъдат реализирани и как местната общност може да бъде по-активно включена.

Хакатонът даде възможност на учениците да мислят не като „ученици в час“, а като активни участници в обществения живот на своя град. Те анализираха реални ситуации, обсъждаха възможни кампании и търсеха идеи, които биха могли да бъдат приложени на практика.

„Една от основните цели на Европейския климатичен пакт е да направи климатичните политики разбираеми и близки до хората“, коментира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България. „Когато работим с ученици по реални казуси, свързани с техния град, темата за климата престава да бъде абстрактна и се превръща в лична.“

Ролята на младите хора

Ментор на ученическите екипи беше Вихрен Митев, посланик на Европейския климатичен пакт и създател на Фондация „МанЕко“. По време на хакатона той работи с учениците, насочвайки ги как да превръщат идеи в работещи концепции.

„Често подценяваме младите хора, но когато им се даде пространство да мислят и действат, те показват изключителна зрялост“, сподели Митев. „Потенциалът на учениците в България е огромен – въпросът е дали им даваме възможност да го развият.“

Добра практика с перспектива

Инициативата в Панагюрище е пример за това как европейските инициативи могат да бъдат адаптирани към местния контекст и да създадат реална стойност за общността. Подобни формати показват, че климатичното действие не е запазено само за големите градове.

Хакатонът е част от по-широка серия ученически климатични събития в страната. Следващото издание ще се проведе на 19 декември в Кюстендил, с участието на ученици от различни гимназии – още една стъпка към изграждането на мрежа от млади хора, ангажирани с устойчивото бъдеще на своите общности.