На 2 февруари се навършват 10 години без уважаваната бътовска общественичка
„Цял живот се ровя в стари и нови сборници с български народни приказки и песни, записвам чутите, разказвам научените. С едничката надежда повече българи да ги чуят и обикнат. Може би така си мисля, че изпълнявам част от мисията на много хора да съхраняваме и пренасяме през времето нещо много ценно, много силно – прекрасният български фолклор. Не обичам пищни накити от злато и скъпоценни камъни. Но когато общувам с народното творчество, аз имам усещането, че се докосвам до нежни, скрити в пепелта бисери. Това ми помага да съм жива. И да се чувствам горда, че съм българка.“ ~ Гергина Деянова (1946 ~ 2016)
Библиотекар, театровед и драматург по професия, Гергина Деянова втъка в своя творчески път красивите нишки на краеведството, което винаги я връщаше в родния й край и китното село Бъта. Любовта й към словото, сцената и българския фолклор, щедро наследени от нейния баща – видният читалищен деец Никола Деянов – Учителя, се превърна в отдаденост за цял един живот, посветен на изкуството в най-красивите му форми. От първите си професионални стъпки като говорител в Радио „Димитровград“ до поста Директор на самодейния куклен театър в Хасково (до 1985 г.), който благодарение на усилията й получава статут на Държавен куклен театър, Гергина Деянова гради професионалната си кариера с изключителна амбиция и творчески хъс. Под нейно ръководство театърът създава едни от най-ярките и запомнящи се представления, които печелят множество национални и международни награди: „Картини от една изложба”по музика на Мусоргски, „Малки куклени истории” от Рада Москова и „Куцото петле” с режисьор проф. Атанас Илков.
Гита, както всички я наричаха, започна своето завръщане към „корените“ си през 1985 г., заемайки поста директор на Куклен театър Пазарджик. От 1993 г. до 1996 г. тя е зам. директор на драматичен театър „К. Величков“, ръководен от Сотир Майноловски – Златен период за театралните традиции и публиката, аплодирала изключителни постановки като „Гераците“ с Георги Георгиев–Гец, „Албена“ на проф. Крикор Азарян, „Чудо“ с Георги Калоянчев, „Мария Тюдор“ с Невена Коканова. През 2009 г. по нейна инициатива и авторство на бял свят излиза ценният „ЛЕТОПИС 1969-2009“ на Драматично-Куклен театър „К. Величков“ Пазарджик, събрал цялата история на тази легендарна сцена. Тя е и сред съставителите на „Съзаклятието – Пазарджишки театър“, неразделна част от ЛЕТОПИС-а. В този период споделя богатия си творчески опит и води театрална школа към Младежкия дом в града.
Повече от 30 години Гита Деянова работи върху книгата си „Дали сте още живи“ (1999 г.) и грижливо подрежда в нея всички лични имена, изпети в българските народни песни – общо 2083 – 998 женски и 1085 мъжки. След пенсионирането си през 2002 г. се връща в родното си село Бъта, отдавайки се на работата със самодейците в месното народно читалище „Никола Вапцаров“, на което става Председател. С огромна обич и труд събира в сборник „Песните и обичаите на село Бъта, Панагюрско“ (2007), които и до ден-днешен се представят от месния фолклорен ансамбъл „Иглика”. През 2010 г. е публикуван сборникът й с разкази „Далече, далече…“, а през 2011 г. по нейна инициатива е създаден известният вече в цяла България „Празник на шарената сол в село Бъта“. Паметта на своя баща Никола Деянов тя почита с биографичната книга „Учителя и читалището“ (2014 г.). Издава и детската книжка „25 български народни приказки“, посветена на най-малките читатели. Поетичната й душа ражда две стихосбирки: „Заплетен възел“ и „И търся доброта“ – добротата, в която Гита Деянова вярваше и с която изживя своя земен път.
Светла да е паметта й!
Мария Тонева
Вестник "Време 2001" - Панагюрище - новини от региона на Средногорието 