Фотодокументална изложба посветена на 130-годишнината от Съединението на България се откри този вторник, 1 септември от 17,30 часа в Исторически музей – Панагюрище.

Второ преработено издание на „Панагюрци в Цариград през Възраждането“ излезе от печат преди седмица. Автор на енциклопедичният справочник е доц. д-р Атанас Шопов – директор на Историческия музей.

Традиционните празници на поезията, които се проведоха на 14, 15 и 16 август в Копривщица в къщата-музей на Димчо Дебелянов заредиха сърцата ни отново с атмосферата на поезията на Дебелянов.

Тази седмица се навършиха 98 години от смъртта на Княгинята. Датата е 29 юли и на нея няма чествания. Но в разгара на лятото датата е добър повод да помислим за момент за личността и делото й и така да забравим поне за кратко ежедневните си тревоги и неудобства. Споменът за делото на Райна Княгиня, за символиката в нейния образ, за представата за една горда и смела личност, колкото и да е странно, може да има и практична стойност за всеки българин. С какво ли!

Паметник на единствения българин – нобелов лауреат Елиас Канети бе открит в Русе на 25 юли. Датата не бе избрана случайно. На 25 юли 1905 г. в дунавския град е роден българинът от еврейски произход Канети, който през 1981 г. получава нобелова награда за литература.

Христина Панджаридис бе гост на Общинска библиотека „Стоян Дринов“, за да представи новия си роман „Някъде другаде“. Събитието се състоя на 22 юли, сряда от 17,30 часа.

Реализирана е една чудесна идея – литературен сборник, посветен на 165 годишнината от рождението на Иван Вазов. Изданието е осъществено благодарение на творческите усилия на литературните общности от Бургас, Карлово, Сопот, Копривщица, Стрелча и Панагюрище.

Фолклорните състави на Поибрене и Бъта обраха наградите на етнофестивала „Различни сме, но сме заедно“ в с. Поибрене миналата събота. Най-бурни аплодисменти и дори сълзи на умиление предизвикаха местните самодейци.

В две поредни вечери – понеделник и вторник, самодейната театрална трупа към НЧ „Виделина-1865“ представиха новата си постановка „Свекърва“ на Антон Страшимиров.

Наричат го Финджи. Роден е в град Пловдив, живее и работи в град Варна, но за себе си казва, че е панагюрец. Така се представя. И така се чувства. Дали защото корените му са от стар панагюрски род, дали защото ученическите му години преминават в Панагюрище или поради онези неразгадани тайни, поради които приемеш едно място за свое най-близко, където винаги ще се завръщаш – наяве, в спомен или в мечта. А може би и затова че, както той сам казва, всеки човек тръгва отнякъде.

Панагюрският поет Иван Станчев представи своята стихосбирка „От икебана дървесата ги боли“ в салона на Читалище „Виделина“ миналата седмица.

„Пейзажи от родния край“ това е наслова на откритата в сряда, 17 юни от 17,30 часа изложба живопис на художника Тодор Васев. Домакин на изложбата е Историческия музей.

Красимира Василева След Калин Терзийски по проекта на издателство „Сиела“ „Пътуващи писатели ООД“ в Панагюрище пристигна и Иво Сиромахов. Срещата му с панагюрската публика се състоя в понеделник (8 юни) […]

При гостуването си в Панагюрище преди време писателят Калин Терзийски постави въпроса кое формира поколенията. И сам отговори – водещите исторически събития. В този смисъл разграничаваме Априлското поколение, Поколението на социализма, това на Демокрацията и пр.

Ще завият сирените на 2-ри юни и много хора ще спрат за минута, за да почетат паметта на Ботев и на всички, паднали за Свободата, за България.

След като преди две седмици Представителният фолклорен  танцов състав „Тангра“ – Попинци завоюва първо място в Третия международен младежки танцов фестивал „Пъстър свят”, продължава подготовката си за участия на нови […]

Първото фототипно издание на Втората Харитонова преправка на „История славянобългарска“ (Чирпан, 1831 г.) бе представено от 17,30 часа във вторник, 19 май, в Исторически музей – Панагюрище.

В Деня на Кирил и Методий, 11 май, преди 150 години в мрака на жестокото иго в Панагюрище блясва лъч Виделина.

От печат излезе втората книга на Димитър Пенчев „Речник на говоримия диалект – село Бъта“.