Прочит на статистиката и политическите напъни за млада работна ръка

Ако се съберат да живеят на едно място всички млади българи, които нито работят, нито учат, нито търсят работа, ще се роди още един град като Русе. Между 160 и 165 хил. българи до 24 години не правят нищо. Или всеки четвърти младеж безделничи. Това е според изследване на Социалното министерство.

Според друго изследване – на спортното, 67% от българите във възрастовата група 15-29 г. не работят, не учат и не са в образователни курсове. Имат свободно време, но не правят нищо. 60% от тях са роми.

Търсачи на безработни
назначава Калфин

За да изведе на пазара на труда нищо неправещите млади българи или да ги върне в училище, Социалното министерство назначава младежки медиатори. Те имат задачата да издирят връстниците си по кафенета, паркове и градинки и да ги убедят, че трябва да намерят препитание или да се върнат на училищния чин. Първите 35 “търсачи на безработни” вече започнаха работа, а до края на годината трябва да станат 100.
Първите впечатления на младите медиатори, които идват точно от средите на безработните, са, че младежите търсят работа, “по принцип” и обикновено не са регистрирани в бюрото. Казват, че заплата от 430 лв. им се вижда долу-горе добре, но само за малките селища.

Тепърва ще се разбере дали обучението и медиаторите ще бъдат ефективни. Въпреки това програмата отсега е предвидена да действа до 2017 г. Дали

Програмите

142 млн. лв. национални и европейски пари са планирани за включване на “изгубената” за пазара на труда работна ръка в младежка възраст. Залага се на нови методи, а младежките медиатори са един от тях.

Моделът е взет от успешен проект в Австрия – там младите се събирали по кафенетата, за да избягат от потискащата обстановка на офиса. Но Австрия е на светлинни години от нас. Като се знае ефективността на програмите за субсидирана заетост в България (42 на сто от младите не си намират работа след субсидирани работни места), успехът на тези мерки не е гарантиран.

Защо младежите не искат да
правят нищо

Според заключенията на национално представително изследване на УНИЦЕФ отговорът може да се крие в профила им. Повечето от тях са със средно или по-ниско образование, живеят предимно в малки населени места, повече от половината принадлежат към малцинствените етнически групи.

Без образование, в село или малък град, в който така или иначе няма кой знае какви възможности за работа, липсата на перспектива е основен проблем.

Липсата на мотивация, липсата на онова убеждение, което е характерно за предните поколения, че образованието и трудът са ценност, са други съществени проблеми.

Драматичното разминаване между очакванията и реалността на младите също е причина да не правят нищо. И се появява синдромът “Защо да им работя за 400 лв.? По-високите доходи обаче не могат да се определят с министерско постановление, а са резултат от икономиката в страната.

Според проучване на Българската стопанска камара младите

мечтаят за заплата
от 1500 лв.,

което е непостижимо за човек на прага на трудовата си кариера, освен ако не е ИТ специалист.

5% от неактивните млади хора у нас са с висше образование, но предпочитат да си стоят вкъщи, защото не намират подходяща работа за нивото си или не са доволни от ниското заплащане, което им се предлага. 40% пък смятат, че не е тяхна работа да си намерят работа, а някой друг трябва да им я търси. Въпреки че това са поколения, родени почти изцяло след падането на комунистическия режим, фрапиращ е фактът, че цели 56% от тези млади хора живеят с представата, че “държавата е длъжна да им гарантира добър живот”.

Мерките за образование, които биха могли да измъкнат голяма част от тези млади хора, се подценяват, смятат експертите от УНИЦЕФ. Доказват го и резултатите – 47% от нищо неправещите са отпаднали рано от училище. Хората без образование са три пъти по-застрашени да попаднат в тази група, отколкото тези с висше. Естествено и семейството предопределя до голяма степен попадането или не в групата на бездействащите – в селата те са три пъти повече, отколкото в София, и два пъти повече, отколкото в областните градове.

В изследването се появява още една интересна група

децата на имигрантите.

На практика те нямат нужда да работят, защото родителите им в чужбина ги подсигуряват достатъчно добре финансово в опит да компенсират прекъснатата емоционална връзка, пише в проучването. Така хората, които издържат цели родове с трудолюбието си в странство, хранят безделието на най-младото си поколение.

Чуждият опит

Проблемът с мотивацията на младите съществува в редица страни. Във Великобритания към края на миналата година има 963 хил. младежи между 16 и 24 г., които не са в образование, заетост или обучение. Това са малко над 13% от младите в тази група. И по-малко от половината са си търсили работа (47%).

Във Финландия през 2014 г. официалната статистика е преброила 64 хил. младежи в тази група.

Във Франция са близо 2 млн. От тях около 900 хил. нямат никаква диплома. Кризата на пазара на труда там е влошила още повече ситуацията на младите.

В опит да смекчи тежката ситуация с младежката безработица Брюксел създаде Младежката гаранция за 6 млрд. евро, според която всеки млад човек до 24 г.
трябва да получи качествено
предложение
за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж до 4 месеца, след като остане без препитание или напусне образование. Бездействието им струва повече – младите хора, които не работят, не учат и не се обучават, струват на ЕС 153 млрд. евро годишно под формата на пропуснати ползи, печалби и данъци според данни на съюза.

А според мен всичко е емоция. Това са деца,родени след 1989 г. общата разруха разруши и техните души. Те просто са по-лабилни. Но не може всички да са силни, нали.