Заради немарливостта на медиците жена си отиде в неясни обстоятелства, а децата й дори не можаха да се сбогуват с нея. За случилото се разказва една от дъщерите пред FRONT.BG

Разказваме ви история за поредната лекарска грешка – заради немарливостта на медиците жена си отиде в неясни обстоятелства, а децата й дори не можаха да се сбогуват с нея. За случилото се разказва една от дъщерите пред FRONT.BG – Ценка Делийска.

Предупреждаваме ви, че разказът й е покъртителен.

„Вчера погребахме майка ни. Дълги години беше прикована към легло, а ние се грижехме всеотдайно за нея. Ние сме 4 сестри и 1 брат. В последните три месеца тя започна да се влошава и непрекъснато имахме нужда от подкрепата на личния лекар и Спешна помощ в Панагюрище. Поклон до земята пред хората, които непрестанно бяха до нас и ни помагаха.

Но на 22 февруари 2016 година трябваше спешно да се постави катетър на майка ми. Дойде екип на спешна помощ начело с д-р Инчев – 76-годишен лекар.Той заяви,че има срастване на влагалището и започна да дърпа с една пинсета, като накрая разкъса влагалището на майка ни. Силно потече кръв, заради което най-малката сестра се разплака и извика„Остави майка ни, ще търсим специалист!“. Лекарят си тръгна, без да ни остави зеления документ за посещение. Веднага потърсихме личната лекарка, която ни даде направление за хирург. Намерихме такъв, който дойде у дома да прегледа майка и обясни как да третираме раната.

На 23 февруари сутринта майка имаше температура. Извикахме Спешна помощ. Дойде д-р Нешев и с огромно внимание и търпение прегледа майка, постави й инжекция, за да се поуспокои и ни каза,че най-вероятно има някакъв възпалителен процес. След това дойде и личната лекарка, предписа антибиотик инжекционно. Някъде към 23 часа вечерта на 23 февруари майка се влоши внезапно. Аз се обадих на 112 и от там съвсем любезно ми казаха да осветя къщата и да изляза на улицата да посрещна екипа. Дойдоха невероятно бързо! Тогава започна кошмарът ни…

От линейката излезе д-р Инчев и се разкрещя „Защо ма викаш, ма? Защо не си намери специалист?“. Влязохме при майка ни. Той, със същия арогантен език, се разкрещя на мен и сестрите ми колко сме прости и безотговорни! Ние също му повишихме тон, като му казахме, че в този момент майка има нужда от помощ, а не от скандали. Тогава той ни каза, че не може да работи в такива условия и позвъни в полицията. След като прибра телефона си, се опита да мери кръвното на майка, но реши,че не може да работи в тази среда. Изпрати мен и още две от сестрите ми да кажем на линейкаджията да приготви носилката и да търсим мъже да изнесем майка. Ние веднага побегнахме навън. Когато излязохме на улицата, дойдоха 6 полицаи с две патрулки. Полицаите, след като видяха какво се случва, ни се извиниха и влязоха да ни помогнат да изнесем майка. Инчев продължаваше да се кара на висок глас и полицаите му направиха забележка, че смърди на алкохол. След това полицаите ни се извиниха за втори път, но службата им ги задължавала да ескортират линейката и нашата кола до болницата в Панагюрище. Пристигнахме в болницата и ние, три от сестрите, тръгнахме край носилката на майка. Трима полицаи ни охраняваха до приемна стая в болницата. След 2-3 минути излезе Инчев и гордо заяви „Болната умря!“. Аз изписках, а той каза „Аз сега ще я закарам да ви я нарежат, а вие си пискайте колкото искате!“.

Взе трупа на майка ни и го откара в Спешна помощ. Последвахме го, заедно с полицията. Ние в мъката и болката си го удряхме, молихме го да извикаме личната лекарка, за да не правим аутопсия на майка. Тогава Инчев ни каза „Този труп е заложник за мойта свобода!!“.

Плакахме, молихме се, дори полицаите му казаха,че не постъпва човешки с нас, но нищо не го пречупи. Това се случи около 00.30 часа на вече 24 февруари. Майка почина около 00.10 часа. Не ни я дадоха, а полицаите ни обясниха, че ще охраняват Спешна помощ докато тялото на майка бъде откарано. Посъветваха ни да си отиваме. Така и направихме.

На сутринта в 7.30 ние пристигнахме в Пазарджик. Намерихме майка ни в моргата на Съдебна медицина. Бяхме шокирани, когато видяхме Инчев и панагюрска линейка там. Когато ни видя, той веднага изчезна. Ние попитахме за тялото на майка и ни казаха, че е там, но не ни го показаха – предоставиха само личната й карта и казаха да не нахалстваме повече, а да изчакаме съдебен лекар д-р Фингаров. Към 9 часа при нас дойде един катафалтаджия и ни попита „Вие ли сте панагюрците? Дайте 30 лева и Фингаров ще си затвори очите, да не прави аутопсия!“. Поискахме лично да се срещнем с този лекар, но човекът каза, че не бива. Дадохме 30 лева и след около 30 минути се сдобихме с някакъв документ. Известие за смърт! Оказа се ,че чак в този момент са сигурни, че майка е мъртва! Според документа часът на смъртта бе 22 часа на 23 февруари! Близо час преди да извикаме д-р Инчев… Пишеше, че е починала у дома в село Левски. А смъртта настъпи в Панагюрище.

Преправи официален документ, сложи още един печат и един човешки живот приключва дотук.

Катафалкаджията вече ни беше уредил и траурна агенция. Поискахме да изчакаме представител на въпросната агенция и да влезем да облечем майка ни, но ни изгониха. Следобед към 16 часа ни се обадиха, че тялото на майка е в Панагюрище.

Помогнете ни да разберем няколко неща:
1. Наистина ли три отчаяни жени са заплаха за този доктор?
2. Как майка е починала в 22 часа, час преди да извикаме помощ, а в 24 часа е жива и полицаите ни помагат да я качим на линейката?
3. Как Инчев не можа да установи смърт и как Фингаров видя кога и къде е починала майка?
4. С какви документи майка е вкарана в моргата и как я освободиха от там, след като никъде не сме се подписвали?
5. И изобщо беше ли майка в моргата на съдебна медицина в Пазарджик, след като не ни дадоха да видим?“.

Източник: front.bg