За някои „скандал”, за други – дебат, за трети – трапеза: Великден и/или Априлско въстание

Все още не се знае кога и как точно ще празнуваме Априлското въстание. Това стана ясно след обсъждането на темата, станала актуална след приканващото писмо от владиката на Пловдивската околия Митрополит Николай. Припомняме, че Владиката призова да не се отклонява вниманието на православните от „празника на празниците“ Великден с други ритуали. Неговото писмо до цялата общественост бе предизвикано от съвпадането на Великден с 1 май, което се случва на 11 години.

И през 2005 г. също имаше съвпадение на тържествените поводи и тогава не се разгоря дебат по темата, но това не значи, че 11 години по-късно въпросът не може да се коментира. Проблемът е, че това раздели хорското мнение, в което също няма нищо лошо. Напротив, може би публичният дебат ще предизвика малко повече мислене у нас, миряните. Още повече, че мисленето напоследък не е особено на почит.

За да обмислят реакцията си по повод приканващото послание на владиката, се събраха общинари и администрация през изминалата седмица. Срещата не може да се нарече обществено обсъждане, тъй като обществеността не бе поканена.

Водещите лица в събитието са били отец Атанас Манолов, кметският екип и лица от състава на Общинския съвет.

Крайният резултат от срещата, научи „Време” е да напише писмо до владиката и да се направи още една среща. Пак припомняме, че досега посещенията на кметското ръководство в канцеларията на владиката в Пловдив бяха две. До момента и двете страни стоят на същите позиции: кметът – ще празнуваме 1 май на датата, владиката – по-добре е тогава да се отдаде почит на Великден, а Априлското въстание да се чества на 2 май.

Засега се търси и компромисен вариант, който все още не е сигурен. Априлското въстание да си се чества на 1 май, но съпътстващите събития да се изместят в по-късните часове. Например възстановката да бъде в 17 часа.

Междувременно от Копривщица огласиха, че изместват събитията си за 2 май. В Панагюрище хората все още са раздвоени. „Време” е на мнение, че мисленето, както казах по-горе, няма да ни е излишно. Няма да ни са излишни и повече празници, обаче ако са истински. Не да сядаме само на трапеца, а и да си спомним и за Христовата саможертва и тази на Героите от Априлската епопея. Ще намерим ли място в сърцата си и за двете велики саможертви, е въпрос без отговор. Нека всеки си отговори сам за себе си.