В този брой (10, 2016 г.) продължаваме нашия разказ за експедиционния отряд „Райна Княгиня”. В публикацията ще прочетете разказа на г-жа Караянева за начина, по който отрядниците са се свързали с внуците на Княгинята, както и извадка от дневника на отряда, в която е запечатана първата среща с тях.

Лушка Караянева

„След разказ за живота на Райна Княгиня петокласниците от експедиционния отряд „Райна Княгиня” възторжено приеха предложението ми да издирим и се запознаем с поколението й. Това обаче са оказа нелека задача, костваща много време и усилия. В този момент близки нейни родственици в Панагюрище нямаше. В продължение на 30 години нейните синове и внуци по официален път не бяха идвали в града, усещайки нежеланието на властимащите след 9 септември 1944 г. за подобни срещи. И ред други обстоятелства, главно по политически причини са налагали връзката на нейните потомци с Панагюрище да бъде преустановена.

След много перипетии успях да получа телефонен номер и адрес на Христо Дипчев, внук на Княгинята и син на третия й син – Владимир, тогава живущ в София, на ул. „Княз Борис” №20. Събирането на данни за поколението й продължи цели две години, тъй като самите родственици, живеещи в София, Банкя, Бургас, Оряхово и други места в България, не са поддържали особено близки връзки помежду си.

Пращахме писма с молба да ни изпратят трите си имена, дата на раждане, по една снимка, данни за родствената им връзка с Райна Княгиня, професия и друго, което сметнат за необходимо. Молехме за тяхното съдействие да ни изпращат адреси на други свои роднини. Междувременно им съобщавахме, че след като направим табло за поколението, ще подготвим албум с техните снимки и данни, които ще подарим на къща-музей „Райна Княгиня”, което и направихме след приключване на експедицията.

След всяко получено писмо на магнитната дъска в кабинета по история поставях снимката и данните за съответното лице и по такъв начин давах възможност на учениците да запомнят образа и неговото име.

На 30 май 1976 година се състоя ритуала по пренасяне костите на Райна Княгиня от Софийските гробища в двора на родната й къща и се освети и новият й паметник.

Дворът на къщата-музей се изпълни с граждани. Тук бяха и потомците на Знаменоската. Много от тях не се познаваха един друг. И тогава отрядниците ги запознаваха. С някои от тях те се бяха виждали на срещи с отряда и по повод на предишни гостувания.

Децата познаваха големия родолюбец Христо Дипчев, на когото бяхме безкрайно благодарни за помощта, оказана на отряда при събиране на данни за поколението – внук и неговия брат Васил Владимиров Дипчев, както и на Иван Филов – правнук. Чуваха се възклицания от рода на: „Вижте, вижте! Това е Райна! Иван, Владимир!”

До 1976 година, за 100 годишнината от Априлското въстание, на таблото за поколението на Райна Княгиня бяха изписани имената на петте й синове, 8 внуци, 14 правнуци и 11 праправнуци.

Изготвеното от експедиционния отряд родословно дърво

Много щастливи бяха отрядниците, когато се видяха по телевизията с родословното дърво. Години след това с историческия кръжок „Литополис” продължихме инициативата за събиране на данни за поколението на Знаменоската. След 1976 г. ново попълнение беше направено през 1988 г., а в момента работата продължават правнуците Здравчо Здравчев и Иван Филов. В последните години те гостуват на панагюрци и ги изненадват с презентации на нови проучвания, свързани с поколението и рода й”.

Лушка Караянева

Първа среща с внуци на Райна Княгиня

Днес, в Градския музей, проведохме една дългоочаквана и интересна среща с двама внуци на Райна Попгеоргиева Футекова – Христо Дипчев и Васил Дипчев и с правнука й Иван Филов. Васил и Христо Дипчеви са синове на третия син на Райна Княгиня – Владимир. Иван Филов е внук на най-големия й син – Иван.

Внуците на Райна Княгиня Христо Дипчев, Васил Дипчев и правнукът Иван Филов с отрядници

Пред тях изнесохме литературната композиция „Райна Княгиня”. Всички бяхме облечени във въстанически униформи. Анчето и Николай бяха облечени като Райна Княгиня и Бенковски. Гостите ни разказаха вълнуващи неща за живота на Знаменоската, за братята й – Васил и Захари Футекови, за най-голямата внучка на Райна, чийто син е Иван Филов, който разказа за живота й. Задавахме много въпроси. Васил Дипчев ни предаде акта за смъртта на Райна Княгиня. Ние им подарихме макети на паметника на Оборище, емблемата на отряда и цветя. Гостите останаха приятно изненадани от това, колко много знаем за Райна Княгиня.

Беше ни извънредно интересно да разговаряме с внуците й, защото сме изучили вече цялото й поколение и сме направили табло за него. В момента работим албум за поколението, който в навечерието на 100 годишния юбилей ще подарим на къщата-музей „Райна Княгиня”.

(1 март 1976)

Следва