Вицепрезидентът Маргарита Попова: Сега ни е нужен родолюбив план за нацията

140 години след Априлското въстание търсим Брод за България. Априлските герои ни завещаха на 20 април преди 140 години да търсим този брод за родината си. Време е датата да стане национален празник за България, да влезе в националния календар и да се празнува в цялата страна.

Това каза на старта на словото си вицепрезидентът на републиката Маргарита Попова, която беше патрон и специален гост на дискусионният форум „Априлското въстание – брод към свободна и независима България“, организиран от няколко патриотични организации и община Панагюрище. В него участваха авторитетни представители на научните среди, студенти по история, панагюрски културни дейци и много външни гости.

Белишки-Маргарита-Попова

М. Попова: Да отстояваме националния интерес

Недвусмислено прозвуча в думите на вицепрезидент Маргарита Попова идеята за необходимостта от създаване на „родолюбив план“ за нацията, в който „да запишем, че хората имат нужда да живеят по-добре, да се погрижим за духовността на нацията си, да се гарантира сигурността на всеки човек“. Според Попова хората трябва да имат здрав покрив над главата си, мир и сигурност, а това не се постига с уповаване само на чужди сили. Трябва да отстояваме националния си интерес и само така ще можем да бъдем силни участници в европейската и световната политика.

Маргарита Попова бе посрещната в центъра на Панагюрище от кметския екип. Тя поднесе венец пред паметника на Павел Бобеков и тръгна заедно с множеството към Музея, като по пътя до там бяха поднесени цветя и пред паметниците на Орчо войвода и Райна Княгиня.

Въстанието и днешните историци

В плътен и наситен с чувства стил протече конференцията в конферентната зала на Музея. В нея участваха и млади, и стари историци, някои с интересни послания, други – опирайки се главно на познати факти. Любопитно бе за панагюрци да чуят, че историците все още са длъжници на своите съвременници, тъй като не са проучили достатъчно коректно историческите факти около Априлската епопея. Преподаватели от висшите училища споделиха впечатленията си че кандидатстудентите знаят все по-малко за този исторически период, че бъркат дори имената на селищата, които са пламнали в бунт преди 140 години.

Лазар-Мурджев-и-Маргарита-ПоповаБъркат географията на събитието, на имената на героите и какво ли още не.

„Все по-малко знаят младите хора за историческите факти“, прозвуча като тъжна истина от микрофона на конференцията.

Панагюрският препис все още без автор

Конференцията генерира и няколко новини. Една от тях изрече проф. Надежда Драгова, дългогодишен преподавател по история, вкл. и на М. Попова. Тя оповести, че вече е издадена книгата за панагюрския препис на Паисиевата история. „Засега е неизвестно кой е направил този препис и панагюрските историци трябва да го проучат“, каза проф. Драгова, а М. Попова подари изданието на Историческия музей.

За коректното и отговорно проучване на историческите факти стана дума и когато бе съобщено, че наскоро историографите са се сдобили с нов ценен документ – пълномощното на Волов и Бенковски, подписано от Ст. Стамболов. Оказва се, че документът, по-скоро автентичен негов препис, е направен при посещението на двамата апостоли в Брацигово. Местният председател на революционния комитет е преписал пълномощното като е спазил абсолютно неговата точност, та дори е прерисувал печата на документа, което всъщност е печатът на БРЦК.

Поибренският кръст с паметник в София

За изграждането на паметник на Априлското въстание в София апелира Лазар Мурджев, основният вдъхновител и организатор на форума в Панагюрище, един от вдъхновителите на дискусионния форум „Брод за България“, заедно с проф. Ваня Добрева и популярния доскоро тв журналист Любомир Коларов.

Мурджев огласи идеята на сдружението за изграждане на такъв паметник в столицата и това влезе в контекста на идеята на вицепрезидент Попова за приемане на 20 април за Национален празник.

Засега идеята е паметникът да представлява фигурата на Поибренския кръст, който по време на конференцията бе поставен на видно място пред погледите на всички участници в събитието.

„Този кръст знае всичко. Той трябва да бъде на жълтите павета в столицата“, каза развълнувано Лазар Мурджев и дари М. Попова, кмета на общината, директора на Музея и други участници с реплика на кръста, изработена във вид на почетен знак.

Благодарности към домакините

Много поздравления и благодарности получи кметът на общината Никола Белишки от микрофона на конференцията. Той остана до края на културното събитие и бе поздравен от говорителите, че е приел без колебание предложението за домакинство на този форум и че с изказванията си през годините се е проявил като истински родолюбец. „Кметът на Панагюрище в своето слово миналата година формулира националната идея. Сега остава да се разработи националната доктрина“, каза в негова чест Лазар Мурджев.
Основен модератор на форума бе проф. Ваня Добрева, преподавател в УНИБИТ – София, бивш зам.-министър на образованието. Научни съобщения прочетоха възпитаници на университета и те бяха посветени на исторически лица и събития от преди 140 години. Свое научно съобщение прочете и доц. А. Шопов, а негови научни съратници му подсказаха, че е време да се заеме със своята професура.

БРОДИнтересни размисли относно Априлската епопея споделиха и други историци от УНИБИТ и СУ. Някои дори си противоречаха, други дадоха парадоксални идеи и размисли, но точно в това бе интелектуалният чар на събитието. А то започна с изключително висок като емоция градус.

Вицепрезидентът Маргарита Попова награди децата, спечелили награди в националния патриотичен конкурс, посветен на героите от Априлската епопея. Тя покани две от момчетата на възраст ок 10-11 години да рецитират стиховете, с които са спечелили. И в залата прозвуча „От Батак съм, чичо …“ на Иван Вазов, което винаги пълни със сълзи родолюбивите български сърца.

Очаквайте някои от знаковите изказвания в следващите броеве на „Време“

Снимки от събитието може да видите тук.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.