Стъпка по стъпка през годините

През 1949 г. като абсолвент в Лесотехническия факултет в София, инж. Тодор Шишков извършва проучвания на началните условия и възможности за развитие на дивечовъдството в Панагюрския район. Разговаря с десетки изтъкнати опитни ловци, пастири, горски работници, туристи и др. и идва до заключение, че благоприятните природни условия трябва да се използват напълно, като за целта активно да участва и държавата. Така през 1953 г. бе създадено държавното ловно стопанство „Братия”. По стечение на обстоятелствата, след 3-годишна военна служба, в началото на 1954 г. Тодор Шишков е назначен за негов директор, а малко след това е избран и зам.-председател на ловно-рибарското дружество. Негов представител пък става Георги Енев. И започват активна съвместна дейност за своевременно и качествено изпълнение на ловно-стопанските мероприятия. Чувствителен принос в първите години на стопанството дават и опитни стари ловци Никола Ангелов Шишков – касиер-домакин на стопанството, и Тодор Радов Багрянов – организатор на дружеството. Препарираната от Лука Ланджев глава на рогач, намираща се в Панагюрско горско стопанство, е от 1954 г., спасена от работници. Благодарение на системните грижи през месец август 1955 г. при таксацията се установява, че в района на ловното стопанство обитават около 140 елена и 540 сърни, които постепенно се разселват из околността.

Ловци от панагюрската дружинка по време на успешен лов на глигани. 13 ноември 1918 г., местност Киселишко дере край Панагюрище

Лично Тодор Шишков пише, че тогава в местността „Укица” е наблюдавал стадо от 38 елена от различна възраст, а в ловния развъдник „Братия” редовно са се движели сърни и елени. През месец септември 1959 г. са установени около 350 елена и 860 сърни. Значително увеличение се наблюдавало и още при зайците и яребиците.

През 1953 г. пък като член на ръководството на ловно-рибарското дружество Михаил Савлеков развива активна популяризаторска дейност. Още като млад учен в с. Мечка (дн. с. Оборище) през 1926/1927 г. той се сдружава с местните ловци, с които ходи на излети. През 1930 г. участва в курс по препараторство заедно с други 25 желаещи. Курсът е ръководен от Стоян Кръстев. От всички курсисти успешно завършва само Михаил. Той има желание да създаде фонд „Бедни ученици”, за което в продължение на 5 години подготвя изложба от 250 птици, бозайници, влечуги, насекоми и др. Изложбата се открива на 1 март 1935 г. в училище „Д-р Лонг”. Но Михаил Савлеков остава неразбран от обществеността и преустановява заниманията си, като съхранява експонатите в училище „Сава Радулов”, където е учител. През 1935 г. той започва да създава музейна сбирка от 75 експоната, предназначени за запознаване на младите ловци с най-срещаните полезни и вредни животни в нашия ловен район. След много труд, подпомогнат при отстрела от Драгомир Божков и Христо Цоневски, той създава сбирката и я подарява на музея. В нея през 1969 г. са включени и експонати на Стоян Кръстев.

Една от първите снимки на панагюрски ловци, направена през 1892 г. На нея са отляво надясно: Лулчо Петров, Нешо Филипов и Гаврил Гуджев

Дългогодишни председатели на ловно-рибарското дружество са Велко Чардаков – 10 години, и Иван Богоев – 15 години. 23 години организатор на дружеството е Иван Владов.

Дружеството изпълнява различни ловно-стопански мероприятия: зарибяване на реките и язовирите с различни видове риба; разселване на птици. Организатор е на риболовни състезания за деца.

Много ловци и ловни деятели ще останат в историята:

През 1927 г. Йосиф Иванов Баров е председател на дружеството. Делегат е на X редовен конгрес в Бургас през 1929 г. и на извънредния в София през 1930 г. Редовен читател на списание „Ловец” от от началото на XX век и чрез самообразование от каменар се издига до служител в общината. Рядко има ловец, който да е изходил толкова километри път по дири на белки и златки из Балкана. Природно надарен човек, интересен разказвач на ловни истории, анекдоти и приключения, доживява до 85-годишна възраст.

Рад Юруков (Слона) – едър и представителен, с голяма брада и гърлест смях. Той получил прозвището си при осигуряване на дърва за ловджийски огън, тъй като носел по цели стъбла.
Димитър Клюселков (д-р Шляко) – дребен, с разчорлена коса и брада. От бързане се подписал „д-р Шляко”.
Лука Станчев (Александриеца) – тръгнал да ловува в Африка, но стигнал до гр. Александрия, Египет, и се върнал.
Никола Делирадев (Абисинеца) – ловувал 55 години в Абисиния (Етиопия), чиито ловни трофеи са част от експозицията в Природо-научния музей в Панагюрище
Стефан Щърбанов – човек над 110 кг, но винаги засмян.
Дядо Андон Манев, чиито думи „Дуа, вали, Андон върви!”, са доказателство за изпитаната максима, че за ловеца лошо време няма.
И още: Иван Сребреков, Кузо Цветков, Иван Кузманов, Иван Дураков от с. Оборище, Лука Пандуров от с. Поибрене, Тошо Левичаров от с. Баня и много, много други.

Стойо Джуджев – първият председател

Стойо Джуджев

Роден в Панагюрище през 1867 г., той е син на панагюрския търговец на шаяци Марин Джуджев.

Първоначално учи в родното Панагюрище, но по-късно завършва образованието си в Робърт колеж в Цариград.

Завърнал се в Панагюрище след Съединението от 1885 г., Стойо Джуджев започва работа като данъчен началник. По негова инициатива в града се учредява ловното дружество на което става първия председател.

Страстен ловец, той дава идеята на местността „Манзул“ да се построи ловна хижа, за която ловците събират средства и с личен труд полагат нейните основи.

Човек с висока култура, Стойо Джуджев взима активно участие в обществения и политически живот на Панагюрище. Става и председател на панагюрското читалище „Виделина” дори участва като актьор в някои постановки на самодейците – „Иванко”, „За короната”, „Геновева”…

По-късно е преместен на работа в София, където заема различни държавни длъжности – инспектор, дори заместник директор на финансовото министерство. Ползотворна е и неговата дейност като административен секретар и счетоводител на Народния театър, чийто художествен ръководител по това време е поетът П. Чворов, а директор е писателят Пенчо Славейков. В този период на сцената на театъра се поставят много произведенията на Иван Вазов, с когото Стойо Джуджев е в приятелски отношения. По това време и със съдействието на Пенчо Славейков, Стойо Джуджев успява да издейства голямо дарение на панагюрското читалище „Виделина”. Когато Народният театър закупува нови декори и костюми от чужбина, съществуващите дотогава се предават на Читалището в Панагюрище.

Панагюрските ловци дотолкова уважават своя пръв председател, че дори кръщават любимата му за лов местност на него, известна днес като „Стойов камък”. Когато минавате през местността „Средния гьол” в ляво разклонението за „Вонещия кладенец” черния път се разделя на две – единият води за м. „Конска поляна” и за местността „Манзул“, а другият – за билото към местността „Улица”. Между тези две местности се извисява горист хълм – там, под лявата му страна има обрасли в мъх скални късове гранит – мястото на ловната пусия на Стайо Джуджев.

Точно там при един богат зимен лов през 1911 г., Стойо Джуджев заболява тежко, следствие на острия зимен студ и леден вятър. Болестта се усложнява и той получава тежки пристъпи на белодробна астма. Въпреки лечението в санаториуми в Швейцария и Франция, през 1912 г. той умира в разцвета на силите си на 45-годишна възраст.

Следва