Днес 18 януари 2017 година (6 януари стар стил) се навършват 161 години от рождението на Райна Княгиня.

За кой ли път прекрачвам отново прага на къщата-символ, разлюляна от пламъците на Априлския бунт, асоциирана с духовната сила на цял един народ, с устрема му към Свобода – родната къща на Райна Княгиня.

Сгушена между високите каменни дувари, притихнала стои старата къща с лозницата – връстница на Княгинята. Тук само запазените документи и снимки напомнят за челядта на свещеник Георги Футеков. Не гори огънят в огнището. Не пее чекръкът в ръцете на майката Нона. Няма я и младата учителка – първородната дъщеря на семейството – Райкя. Но излезлите из под сръчните й ръце везби напомнят за нейното трудолюбие.

Припомням си как крехката 20-годишна учителка в един съдбовен за народа си миг става Райна Княгиня.

Заставам пред отворената врата на скривалището, в което е шито знамето на бунта, и което в екстремни мигове е могло да приюти народни закрилници. А след затварянето на тази врата майка и дъщеря са я закривали с подредени черги и завивки. Вдигам очи и виждам тавана. По дъските още личат рани от брадвите на похитителя.

След поражението на въстанието тази къща е приютявала участници в боевете, съседски и роднински семейства. През малките прозорчета те са наблюдавали жестокостите на похитителя, убийството на бащата, тръпнейки в ужас и вцепенение.

В долния кат на къщата стоя развълнувана пред знамето на Априлското въстание разярения лъв и със скъпите думи „Свобода или смърт”.
А разказът на старата къща връща мислите ми 140 години назад.

Настъпва пролетта на 1876 година. над Панагюрище се носи мирис на барут. Мъжете майсторят черешови топчета и се обучават в стрелбата; жените правят мехлеми, пекат сухари, приготвят навуща; децата леят куршуми. Всички се готвят за предстоящото Възкресение на българската държава..

Малцина знаят, че в тази къща учителката Райкя бърза да довърши бродирането на въстаническото знаме, което сам войводата Бенковски й бе заръчал. Но щастието на готовите за саможертва панагюрци е кратко. След десетдневна свобода започват мъките и огорченията за Българската Княгиня, които я съпътстват до края й.
Вече няколко десетилетия тази къща е превърната в музей, посещението на който оставя следи в съзнанието на всеки, докоснал се до тази светиня.

През годините цял един народ се изкачва към подвига на Райна Княгиня и все му се струва, че тя е тук, в родната си къща, стиснала в лява ръка знамето на панагюрските въстаници.

Лушка Караянева