Продължава вносът на пипер поради липса на достатъчно количества в страната. В същото време производството на тикви се субсидира, макар за тях да няма пазар.

Това каза тези дни Георги Василев от Асоциация български пипер. Това за тиквите е наистина така, но субсидиите идват всъщност от ЕС, тъй като така са разписани правилата. За сеенето на тикви земеделците по преди година получаваха най-високи точки и съответно субсидиите им бяха най-сигурни. Естествената реакция е те да се насочат към този зеленчук.

Същото преди време се отнасяше за отглеждането на калифорнийски червей и производството на екотор от него. Пак по същата причина набъбна броят на зайчарниците в страната.

Тази година се оказва, че и тиквите, и зайците вече не са печеливши и рязко ще отпаднат.

Надеждни на този етап за субсидирано земеделие са овошките и оранжериите, например сливи и зеленчуци.

По отношение на пипера у нас се внасят между 150 хил. и 190 хил. тона. Домати, пипер и патладжан са трите основни култури, които трябва да бъдат субсидирани, защото са най-търсени от потребителите, според браншовика.

Преработвателните предприятия в страната работят с между 10%-30% от капацитета си, и то с до 30% вносни суровини. Факт е, че българските не достигат, тъй като производството им не се субсидира достатъчно, както е в другите европейски страни.

На по-добри финанси разчитат преработвателите на пипер при преработката в стерилизиран пипер. Причината е, че за този артикул няма ембарго за Русия и там стоката върви отлично.

На частните преработвателни предприятия в страната са необходими ок. 150 000 тона пипер годишно, за да могат да преработват и изнасят. Въпреки възможностите за производство като площи, българският пазар предпочита вносните продукти заради … цените.

Чуждите домати са по-евтини от българските, които по вкус са за предпочитане, но себестойността им излиза на производителите много по-висока, точно заради липсата на достатъчно субсидиране. Затова се оказва, че през миналата година сме изяли 10 тона вносни домати.