Наскоро от приключение в Африка се завърнаха двама наши съграждани. Учителят в СУ „Нешо Бончев” Марин Кушлов и собственикът на фирма „Авал 2000” Нешо Манчев изминаха един от най-живописните маршрути на африканския континент – изкачиха най-високия връх на Килиманджаро – Ухуру, а от там се спуснаха до почти безкрайните равнини на резерватите Нгоронгоро и Серенгети. Срещнаха се с местното население – масаите, както и с безбройните обитатели на саваната – лъвове, зебри, хипопотами, слонове, щрауси, маймуни и много други.
Предлагаме ви заедно с нас да се впуснете в това интересно приключение, за да се потопим в красотите на един красив и далечен свят …

Стартът на приключението е даден на 31 март, когато Марин Кушлов и Нешо Манчев (чиято е идеята и спонсорството за пътуването), заедно с още двама българи, се качват на самолет и през Истанбул стигат до летище „Килиманджаро” в Танзания. Самото летище се намира на 50 км от връх Ухуру (най-високият връх в Африка) и близо до град Моши, наброяващ около 600 хил. жители, който е изходна точка за катерачите, тръгнали към „покрива” на Африка. От там по маршрут „Мачаме” се отправят на към върха, като наемат и двама водачи – едно от задължителните условия за всеки устремил се към Ухуру гост на Танзания.

Следва екстремно изкачване със сериозна денивелация. Стартът му е даден на надморска височина от 1500 м, откъдето трябва да стигнат до връх Ухуру издигащ се на внушителните 5895 м. В превод от суахили името на върха е Свобода. Той носи и короната на най-висок връх в Африка. Биваците, които правят по пътя са тип палатъчни лагери, като самите палатки за тях нашенците са си осигурили сами. Самото изкачване започва на 1 април, като последния етап в рейда нагоре стартира в 12 часа през нощта на 4 срещу 5 април и завършва с успех в 7 часа сутринта на новия ден. През четирите нощи по пътя нагоре панагюрците не спят, поради голямата денивелация и голямото физическо натоварване – раниците им тежат по над 20 кг.

Пътят към върха започва от ниския пояс, където е разположена джунглата, след това на височина от над 3000 м започва да намалява височината на гората и постепенно преминава в ниска храстовидна растителност, а на над 4000 м теренът вече представлява планинска пустиня – голи скали и сипеи.
На Ухуру Марин и Нешо престояват 20-30 мин. Температурата там е минус 10-15 градуса. Самият връх представлява кратер на застинал преди повече от милион години вулкан, който е покрит с огромен ледник. Петхилядникът се издига над облаците и от него от време на време се открива поглед към саваната и съседната планина Меру – издигаща снага на над 4500 м.

Фотоспомен от „покрива“ на Африка – връх Ухуру издигащ се на 5895 м. Марин и Нешо с още един покорител на върха – студентка по медицина от Сингапур (в средата)

„На върха е осезаем недостига на кислород и се изискваше бавно ходене и владеене на дишането, за да се предпазим от симптомите на планинската болест”, сподели за „Време“ Марин Кушлов.

Двамата панагюрци избират прецизно кога точно да предприемат пътуването към Африка – то се състои малко преди настъпването на дългия дъждовен сезон започващ от април и стигащ до юни.

В плана на групата, състояща се от четиримата българи, сред които са и нашите съграждани, е предварително заложено след слизането от върха да се посетят световноизвестните резервати Нгоронгоро и Серенгети.

Нгоронгоро представлява „калдера” – приличащо на кратер място, с диаметър около 20 км, което обаче няма конус. Интересен геологичен факт е, че разтопената основа на вулкана заедно с цялата му маса потъва на 600 м под околния релеф. Дъното му е идеална равнина с характер на савана, пълна с типичните за нея обитатели – слонове, хипопотами, лъвове и т.н.

След един пълен кръг на Нгоронгоро (около 50 км), който е изпълнен с невероятни гледки и много снимки, групата продължава към най-големия резерват за диви животни в света – Серенгети. Той представлява естествено местообитание на стотици хиляди тревопасни, хищници, птици, гризачи и др. Групата на четиримата български авантюристи има непрекъснати срещи със стада от зебри, антилопи, слонове, лъвове, щрауси и всичко, което саваната предлага.

Първа среща с масаите

Много вълнуваща е срещата на нашенците с един от най-колоритните народи на Африка – масаите. Посещават едно племе, което ги посреща с характерни за него танци и ги запознава със своя бит и култура. Този народ не е променил начина си на живот от векове и продължава да е възприеман като народ съставен воини. Всеки от мъжете носи постоянно копие или меч, което им служи за самозащита, тъй като масаите живеят в дивата природа сред дивите животните. Те са полуномадски народ, който се самоопределя не като негри. Хранят се изключително с месо от многобройните стада кози и крави, които отглеждат. Те не ловуват диви животни. Менюто си допълват с мляко и кръв, която източват срязвайки вената на животното и запушват след това, за да може то да се възстанови. Начело на племето стои старейшина, чиято дума е закон. Селцето, в което живее посетеното от Марин и Нешо племе наброява 60-80 жители.

Интересно за двамата панагюрци е и посещението в местно училището, в което, макар и да е примитивно, децата седят на дървени чинове и имат черна дъска. То представлява нещо като нашите детски градини – децата са в такава възраст. В него малчуганите демонстрират умения да четат английската азбука и числата от 1 до 100.

Няколкото дни прекарани в саваната са осеяни с непрекъснати срещи с масаите и дивите животните, чието местообитание е там. За това време са видени и научени много интересни неща – например мятане на копие, строеж на характерните за масаите жилища с конусни сламени покриви и кръгла структура.

Марин и Нешо изминават стотици изморителни километри, но в паузите на почивка успяват да възстановят силите си пренощувайки в луксозни условия в хотели предполагащи пълнен релакс за туристите.

Нешо (в средата) и Марин (вдясно) с водачите на групата Робърт и Джаксън (вляво)

Двамата панагюрци се завръщат в родината точно 10 дни след началото на пътешествието си. Прекрасни впечатления оставят у тях хората, хубавите пътища и чистотата около тях, което може да бъде и поучително за нас. Туризмът в Танзания е сериозен отрасъл подкрепян от силна държавна политика.

И малко факти: столицата на Танзания Додома е млада – едва на 20 години. От географска гледна точка тя се намира се в центъра на страната, а старата столица Дар ес Салам, находяща се на брега на Индийския океан, освен, че е най-големият танзанийски град, е и търговски, туристически и стопански център. Друг голям туристически център – Занзибар се намира близо до старата столица.