Английският историк и философ Арнълд Тойби (1889-1976 г.) направил монументално изследване върху историята на човечеството в 12 тома и проследил развитието му до средата на 20 век, сочи, че до този момент съществували 28 човешки цивилизации. Една от тях е българската, обхващаща периода от 9 до 15 век. Известен е „Златният век” на българската книжнина и култура, пръв по време в историята на европейските народи. Тогава България става трето културно средище в Европа, след Рим и Византия.

Двама титани на човешката мисъл – братята Кирил и Методий прокарват пътя към „Златния век” на българската култура. Имената им са славянски – Зита и Страхота. Знаели са добре български, а са учили в Цариград, където българският език не се изучавал. Изследователите сочат, че баща им е от болярски род.

Още през 9 век – време на религиозна схоластика и мракобесие те възвестяват на света великата правда – правото на всеки народ да се моли, да чете и да пише на своя роден език, правото да създава своя литература и култура. Те елиминират съществуващата до тогава теория за триезичието, според която култура може да се твори само на три езици: гръцки, латински и еврейски. Тяхното дело побеждава. Двамата братя налагат старобългарския език в културната история на Европа.

Времето и жестоките завоеватели са унищожили голяма част от творбите на българската духовна и материална култура от времето на „Златния век”, но се оказали безсилни да заличат Кирило-Методиевото дело. Едва ли в живота на друг народ писмеността е играла толкова голяма и съдбоносна роля. През петвековното турско робство буквите се превръщат в крепители на българщината.

Старобългарската литература изиграва историческа роля в развитието на сръбската и румънската литература. До началото на 18 век във Влашко и Молдова официален език е бил българският, а днес 2/5 от думите им имат български произход.

При коронациите си от Х до ІV век френските крале полагали клетва в Рейнската катедрала върху българско евангелие. И днес ръкописни книги, създадени по това време, се пазят в много европейски държави като: Русия, Сърбия, Румъния, Италия, Великобритания.

Ние сме дали на русите писменост и книжовният руски език е основан върху българския. Не друг, а внучката на Княз Борис І Покръстител – Олга през Х век, омъжена за киевския княз Игор прокарва чрез писмеността и българско влияние в Русия.

Киевският митрополит Киприян – родственик на Патриарх Евтимий разпространява книжовното направление на търновската школа. По-късно той е провъзгласен за руски светец, а Григорий Цамблак е негов братов син.

Съпругата на великия руски княз Иван ІІІ е българката Зоя – София (1437-1505 г.) от рода на Асеневци, която през 1472 г. е провъзгласена за велика московска княгиня.

По времето, когато учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и Ангеларий идва в България, разпространяват тяхната азбука и учат на четмо и писмо българите, французите няма библия на своя език. Чак през 15 век църковните книги са преведени на английски, а Ян Хус произнася първата си проповед на чешки език. Едвам през 15 век германците слушат Божието слово на немски език. Кирил и Методий изпреварват тези европейски държави, не със десетилетия, а с векове.

Богомилът Василий пренася богомилството във Франция. То се шири в Сърбия, има голямо влияние в Босна и Херцоговина и през 12 и началото на 13 век се налага като държавна религия в Босна. Чрез българските книги богомилството печели почва в Италия, залива Франция, разпространява се в Испания, Германия, Англия, Унгария, Чехия, Швейцария, Австрия, Северна Америка, Индия и Трансилвания.

Без буквите, създадени от Кирил и Методий, Паисий не би написал „История славяноболгарская”, за да пробуди националното самосъзнание на българина. 27 години преди Великата френска революция поробеният българин чете и препрочита Паисиевата история и се готви за предстоящата борба за освобождение от турското робство. Признание за непреходността на този труд, преведен на английски и издаден в САЩ, е изпращането му в Космоса. Родопската песен „Излел е Дельо хайдутин”, записана на златна грамофонна плоча, бе изпратена като послание от жителите на земята към извънземни цивилизации, извън пределите на слънчевата система на борда на космически апарат, където ще просъществува 60 хиляди години.

Но да се върнем назад в историята. Ако Франкската империя, дори по времето на Карл Велики, няма постоянна столица, то първата грижа на Хан Аспарух (името му означава „конник на бял кон”) била да обяви Плиска за политическо средище на новата си държава. От направените разкопки в Плиска знаем, че във ханския дворец имало баня с топла и студена вода, докато френските крале нямали покой от въшките, гъмжащи в разкошните им перуки, българският цар Крум е първият законодател в славянския свят.

Благодарение на своята грамотност и труд българи оставят до 18 век следа от своите таланти в редица европейски държави. В Миланска област – Италия и сега съществува територия, наречена Болгария. Преподавател в Болонския университет бил италианският юрист Булгарис де Булгари. През 18 век най-известната певица в Италия била Булгарела Мариана. Най-голямата френска поетеса е била внучка на Софроний Врачански.

В много чужди музеи се намират паметници на българската култура.

Днес 10% от населението на Земята използва Кирило-Методиевата азбука. Кирилицата е писменост за седемдесет езици.

Със основание народният поет Иван Вазов казва, че „българският народ е малък, но велик”.

Своята гордост и признателност той изразява в стиховете:

„… че и ний сме дали
нещо на светът
и на вси славяни
книга да четат”.

Лушка Караянева