Те могат да броят до 7. И отиват на бал. Те ще се научат да броят и до 12. Вероятно. Ако родните политици и образователи министерски спрат с гаврите, страха и презрението си към собствените си деца. Каква гузна съвест реши, че те и с двойки могат да се записват където си щат! Е, приятели, ако на вас ви предложат широк прием с двойки, вие ще седнете ли на учите? Ако ви кажат, че можете ей така да си вземете щайга череши, ще си бръкнете ли да платите 70 лева? Не, разбира се, защото всеки обича авантата и защото всеки знае, че е изкарал парите си с труд. И оценките са награда за положен труд. Някога възпитаваха децата с приказки за „ленивата мома” и „сливи за смет”, а днес Хари Потър ползва летяща метла и вълшебен жезъл. Някога децата четяха книжки, смятаха задачи, сега преписват от интернет. Таблети и телефони (подарени им Бог знае за какви заслуги) работят за тях. Защо да мислиш, като някой го върши вместо тебе, като нямаш никакъв стимул и даже мързелът ти се награждава.

И после … Многото двойки по математика, че и по български. Двойки, за които ще получиш радушен прием в училище, на което му трябва бюджет. Горките колеги! Какво ги чака! Ама сега няма оценки, а точки. Дори се чуват гласове 13 точки да се смятат за тройка (от 100 възможни).

После … Децата били такива и онакива. Не, господа, децата са такива, каквито ги направи обществото. А обществото ни е безотговорно към бъдещето. По-лесно е да сваляш точките, отколкото да научиш децата, че имат задължения. А как директорите ще планират приема, като не знаят двойкаджията накъде ще хвръкне, си е тяхна работа.

Следваме думите на Омуртаг: „Човек и добре да живее, умира”. Нищо, че в каменния надпис пише още: „И нека роденият след мене види сътвореното от мене”. Но нашите умни глави там, горе, са убедени, че са последни. И днешната философия за образованието се свежда до „след мен и потоп”. Тогава от какъв зор да мислиш за бъдещето. Е какво пък, те ще се научат да броят и до 12.

Добри са ни децата, въпреки усилията на разни велики умници.

Като прилежна баба искам да дам съвет на следващите зрелостници. Работете върху есето. Отличната оценка на моята внучка е благодарение на есето.
И нека всички да знаят, че 13 точки не стигат, и за тройка на матурата, и за живота.

Красимира Василева