Приятели на творческия текст събра „Провинции на сърцето“

„Провинции на сърцето“ е новата стихосбирка на Мария Бегова, издадена с финансовата помощ на Общината по линия на Програмата за стимулиране на местната култура. И най-хубавото е, че в тази програма подкрепа получават авторски изяви, за които „местната“ не е съвсем подходящо определение. Нищо, че в стихосбирката (твърде малка впрочем, заради което оставам с впечатление за сериозна лична цензура и отговорност) доминират панагюрски знаци. Те обаче са изведени до национална символност, но не заради търсен ефект, а защото са лично премислени и затова звучат непатетично, недекларативно, нешаблонно.

За липсата на декларативност в патриотичните стихове на Мария Бегова в нейните „Провинции на сърцето“ обърна специално внимание редакторът на книгата Ники Комедвенска, която направи приятен, приятелски, но и сериозен анализ на изданието. В него своята подкрепяща роля имат още Стайо Гарноев със своите рисунки, Николай Радулов с изработването на една свежа корица, както и Издателска къща „Оборище“.

Срещата на любителите на поезията от Панагюрище с Мария Бегова и нейните поетични „провинции“ стана миналата седмица. Преди това книгата е представена за читателите в София, а още по- преди „Време“ и други читатели бяха имали удоволствието да общуват с Мария и нейната поезия. Сега искам само да вметна, че за мен винаги е имало значение, когато се срещам със съвременни автори, излъчването на личността на поета. В случая с Мария Бегова нямам никакво разминаване. И това е важно успокоение на фона на една развълнувана и вълнуваща поезия.

Веселина Велчева

Поезия в едно
безпаметно време

Пътуване. Едно пътуване до „провинциите на сърцето”. Пътуване с книгата на Мария Бегова. Дълго пътуване, което трае цял живот, за да стигне там, откъдето е започнало – в родния град, в дома със зеления двор, при мама и татко. И при историята – така близка и така далечна. Историята е памет, родена от кръвта … в едно безпаметно време.

За Мария Бегова историята е необоримата истина, най-висшата ценност, най-съкровената любов. Панагюрище в сърцето на Мария е „земя за обич и за смърт”, защото „България започва тук”. Напрежението на чувството ражда каскадата от анжамбмани и афоризми. Сърцето на България е в Панагия, Литополис, Каменград – различните имена на една любов.

На Панагюрище е посветена първата част от стихосбирката. Градът, събран „в чаша от планина и от време”, обграден и покровителстван от толкова светци, градът – храм на Април 1876 г., е онзи център, в който „историята започва нова страница”. Земята панагюрска е попила и априлския дъжд, и априлската кръв – „кръв, дето вода не става” и дето тече във вените и на Мария Бегова. Кръв, която я учи, че „среден път няма в Средна гора”, има само свобода или смърт. Оборище е нейната клетва в „кръста, пищова и ножа”. Поетесата е открила началото на Голямото Време в жаждата за свобода, в готовността за саможертва, в непокорния български дух.

„Времена” е озаглавена „половинката провинция”в стихосбирката на Мария Бегова, както я нарече Ники Комедванска. Естествено поетът ще постави като начало Словото и делото на Константин-Кирил Философ. За буквите пеят всички, които разбират, че именно духовността е онова, което превръща народите в нации. От „Азбучна молитва” и „Проглас към Евангелието” на Константин Преславски, от съчинението на Черноризец Храбър „За буквите” през одите на Вазов за българския език, до днес писаното слово ни дава:

… на страшния Крум законите,
на богомилите тайните книги
Историята на Паисий …

Словото е нашето „Символ верую”, въпреки че 21 век ни залива с невежество и варварство. Днес няма нужда от аутодафета, днес не е нужно да удавяме книги, защото:

Невежеството няма брегове.
Варварството бряг не стига.

И сърцето търси „обратни посоки” – към бащиния дом, към костите на любимите хора, към спомена за едно „Изпращане”, към нея – вечната и святата, майката, сестрата, дъщерята. Аритмията на стиха е състояние на духа, състояние на сърцето, което винаги ще бъде топлено и разтърсвано от спомени в своето дълго пътуване към града, към дома, към историята.

Красимира Василева

Още снимки от представянето може да видите тук.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.