Като изключим случаите на особена благосклонност на природата, както и пластичнооперационните изделия, всяка жена си има по някакъв кусур, но пък много иска да се харесва. Какво да се прави? Природа, природа. Инстинкт. За целта има гримове, пудра …

Живеем в силно напудрено време, което се служи с напудрени слова. Едно от тях е думата „демокрация”, ползвана поради някакъв свян вместо твърде остарялата капитализъм. Какво да се прави, всеки остарява и всичко остарява. И колкото и пудра да си слага, все лъсне някоя дълбока бръчка. И заживях „на прехода на две епохи”. През миналия век бях ученичка, после студентка … и учех предимно по черно-бели учебници. Четях книги – черни букви на бял лист, а цветно беше само въображението ми. Но пък успях да ги развия – и въображението, и мисълта, и емпатията. Днес те са своего рода – tera incognita у младото поколение – с проблясъци на атавизъм у някои индивиди. Забелязахте ли, че медиите не интервюираха нито един ученик по въпроса, дали учебниците да са цветни, или черно – бели?

Четвърт век съм сред ученици. Години наред и аз, и колегите ми сме диктували уроци, защото учениците все нямаха пари за учебници. В краен случай един ще купи по възможност на старо, други ще преснимат, трети не се интересуват.

„Най мразя да мисля” се превърна в ехо фраза наред с да чета?! Вие добре ли сте?!”. Четящите посещават библиотеки – значително по-непрестижни заведения, сравнение с дискотеките например. Не искам да говоря пейоративно за младите, но те просто са прагматични. Биха предпочели по – евтин вариант, за да си спестят някое друго левче. И биха предпочели черно-белия учебник, затова и никой не ги попита, а министърът побърза да узакони цветните, шарените, скъпите – да върви търговията, да се трупат пари. Не отричам, че шареният учебник е по-интересен, красив и впечатляващ.

Пък и всеки лентяй би предпочел картинките пред текста. Онагледяването е важна част от методиката на учение. Всичко това е така, но такива аргументи не чух. Въпросът опря до дискриминацията.

По-заможни родители се угрижиха, че по-бедните деца ще се почувстват дискриминирани. Виж, Мери има шарен учебник, а Мара – черно-бял. Е, на Мери телефонът е за три-четирицифрена сума, а Мара си няма таблет, ама това не е дискриминация. Е, Мери е с марково облекло, пък на Мара дрехите са втора употреба, но това не е дискриминация. Та опряхме до учебниците.
Не е ли по-важно детето да има учебник, пък било и черно-бял.

Малко повече от четвърт век слушам отвсякъде, че от демокрацията „по-убаво нема”, защото (всички са равни?) … . Кой още не е разбрал, че става дума за напудрен капитализъм, фризиран и с дълбоки бръчки.

Прекрасна е идеята да се върнат децата в училище. И се юрнаха платени екипи да обикалят, да събират децата на топло. Но след като ги съберат как ще ги увардят да стоят в училището и да учат. И дали отпадналите поради мизерия и после събрани деца ще си купят учебници? Ами ако нямат обувки например?

Любезни дами и господа – политици, родители, социалномрежести и медийни, наистина ли смятате, че децата ни са пълни идиоти? Не е ли по-важно какво пишат учебниците и дали те ще научат децата да мислят? Оставете децата да избират! Те могат това! Защото живеят в епохата на демокрация, а демокрацията е право на избор.

Просвета, ако си наистина просветена и имаш за цел просвещаването, не отстъпвай от позицията си! Пък нека всеки да избира. Аман от грим и пудра, и демагогия. Нещата са такива, каквито са. И ние не сме равни.

Красимира Василева