Изложба с акварели на Иван Кадънков бе подредена този вторник, 26 септември, в Историческия музей. Вернисажът, въпреки проливния дъжд, събра любители на изобразителното изкуство от града ни.

Като домакин, първи думата взе директорът на Музея доц. д-р Атанас Шопов. За автора на картините той каза: „Той е творец, който получава признание едва след неговата смърт“ и добави „творбите представени тук говорят за неговия трепет, за неговия живот“. След това даде думата на племенницата на Иван Кадънков – Гунка Васева, която е приела родолюбивата задача да представи творчеството на своя родственик пред широката публика, пък макар и след смъртта му.

„Той умееше да вижда красивите неща, обаче имаше и таланта да го изрази на листа – както перестите облаци на небето, така и ромола на водата“, заяви Васева.

Гунка Васева и доц. д-р Атанас Шопов

Тя сподели още, че на една от изложбите, в които са представяни негови творби в Софийския университет, известният изкуствовед Николай Труфешев казва за него: „Онова, което най-много затруднява професионалистите-акварелисти, Кадънков рисува с лекота, завиден рисунък и багри”.

Като жест на благодарност, към гостоприемството на музейната институция, наследниците на Кадънков предоставиха възможност по избор една от картините на бъде подарена на фонда на Музея.

За да изкаже някои лични впечатления за творчеството и живота на Кадънков думата взе и Мария Бегова.

Иван Кадънков не е завършил Художествена академия. По професия е инженер. Започва да рисува късно – след трийсет годишна възраст, в Копривщица. Той е копривщенски зет и за първи път посещава Копривщица малко преди да се ожени – 1948 г.

Очарован и развълнуван от града и околностите му, първото, което рисува е една стара воденичка на река Тополница, която отдавна не съществува. Макар да започва да рисува късно – само акварел – години преди това живо се интересува от живопис и боготвори Щъркелов.

До края на живота му рисуването остава най-любимото му занимание. Всеки свободен час посвещава на акварела. Неизменно носи със себе си скицник и бои – по Рила и Пирин, в Родопите, Стара планина, Черноморието, в чужбина – Стокхолм, Лондон, Амстердам, Талин, Ялта, Париж, Куба.

Немалко скици и картини рисува на каквото има под ръка – опаковъчна хартия, корица от тефтер, на гърба на вече готова картина.

Още снимки от събитието може да видите тук.