На поезията са нужни:
идея и чувство,
за да бъде изкуство,
и ритъм, и рима –
за да я има.

Това не е стихотворение, а просто увод към нещо, което не е съвсем репортаж – за срещата на панагюрци с Асен Дипчев, правнука на Райна Княгиня. Срещата се състоя в понеделник, 30 октомври, в Градската библиотека „Стоян Дринов“.

В „Дните на духовността“ дойдоха съвременни будители – единият, Пламен Сивов, да ни припомни Вярата, другият – Асен Дипчев, да ни събуди за Живота.

В Читалнята на Библиотеката погледа ни заковаха четири „Кратуни“ (от общо 30-те) и три колажа. Асен Дипчев е и художник, и строител, и поет. Колажите са изработени със смесена техника, на фона на един от тях е изписано стихотворението „Самотници“, получило награда във Франция. Тази картина Дипчев дари на Библиотеката, а останалите ще бъдат изложени там до следващото му „пришествие“.

За истинските кратунки Дипчев се изказа с любов и уважение – те служат за пиене на вода, за бостанско плашило, дори за плавници, защото в тях все пак има въздух. Днешните наши „кратуни“ са съвсем празни. Сред тях са „Цв. Цв. – Цветан за мирисане, мухата Це-Ца, Дилянчо Касичката, Соломончо Пасионато и прочее. Все „чичковите червенотиквеничковчета“.

Идея за кратунките му дава госпожа, която в соцминалото, като представител на Деканесме (ДКМС) се мъчела да го превъзпита. После, след като преживява преливанията на червено в синьо и обратно, двамата стават добри приятели.

Подтикнат от публиката, поетът разказа семейната история по линия на бащата.

Асен Дипчев е роден в Оряхово. Дядо му Асен Дипчев, чието име той носи, е бил полковник. Получава заповед да разбие партизански отряд. Изпълнява заповедта, като извежда войниците, след което ги напуска, напуска и армията. И вече не е полковник, и затварят военния клуб в Ботевград. Четири дни е кмет, а после е арестуван, измъчван и жив изгорен. Остава верен на човечността и на нравствеността. Предпочита смъртта, за да не стане убиец. „Тъмен герой“ от една жестока и тъмна епоха в „Новата земя“, описано от Вазов със завладяващо вдъхновение.

Но ето, че идва новото време, в което бащата – Марко Дипчев, се оказва син на „враг на народа“, човек образован, той напразно дири работа, докато най-после с височайшата препоръка на Антон Югов става каруцар „със собствени каруца и кон“.

Един вид чорбаджия. В семейната сага огънят е страшен символ. Бащата също изгаря при злополука. На него поетът посвещава стихотворение.

По панагюрска линия Асен Дипчев е правнук на най-малкия син на Райна. Васил Дипчев умира рано, оставяйки вдовица с пет момчета. И петимата стават офицери.

Наследил силния характер на своите предци Асен Дипчев не се примирява с неправдите. В стиховете му, саркастични и язвителни, диша бунтът срещу пошлостта и бездуховността, срещу алчността и корупцията, срещу икономическото насилие над народа и гаврите с неговата свобода, и човешките права.

През 2015 г. излиза Алманах, в който пет стихотворения на Дипчев са отпечатани под името и снимката на Димитър Хаджитодоров. И Дипчев напуска Съюза на свободните писатели. Себе си той определи като „неутрален цветово, но не и безцветен“.

Панагюрската поетеса Дида Гемиджиева „подари“ на Дипчев стихотворението си за Райна Княгиня, а Елисавета Георгиева сподели гордостта си, че макар да не е родом от Панагюрище, е потомка на Знаменоската (извезала е 23 знамена и иска да предаде тази искра на младите).

Асен Дипчев е автор на 11 стихосбирки, носител на награда от Центъра за Европейска поезия „Алдо Моро“ (Италия).

На срещата в Библиотеката той чете непубликувани свои творби, които се надява да отпечати в Панагюрище. Тук той се чувства у дома, а срещата определи като „завръщане към корените“.

Красимира Василева

Повече снимки от събитието може да видите тук.