Наближават празници. Кому не са нужни пари? Кому не е нужно малко настроение?
Среща ме една добре охранена госпожа, която държи в ръката си картичка и няколко календарчета и ми вика:
– Дайте два лева за едно детенце!
Обяснявам й, че има начини да се събират пари, а тя ми отговаря, че у дома си има документи, само дето се обърква като кое е детенце и какво му има всъщност. Така е заприщила пътя, че й давам последните си пари и потъвам в мрачни мисли с какво да купя хляб. Спомням си за две други такива дами, които преди две-три години обиколиха училищата, обраха стотинките на децата и на учителите и офейкаха. Ето начин да не хвърляш пари през балкона и да не се разправяш с ало-измамници. Получавам календарче за два лева, а на него – снимка на здраво и чистичко, лъснато розовобузо момченце с лаленца в ръце. Да ми напомня дълго за собствената ми глупост.
Всяка година изпращам есемеси за Българската Коледа и за Българския Великден, за удавените от пороя села и за разрушените от земетресения или взривени от цистерни къщи. Така е, хора сме, трябва да си помагаме.
Съгласна съм и за водопровода в Панагюрище и Попинци да давам по 10 стотинки на кубик данък солидарност. Обаче и в Кърджалийско няма вода, и в Северозападна България също. Искат ми и по пет лева месечно за „Децата на България”, които и да са те.
Стигам до извода, че ще посрещна Коледа, и Великден без пари и без настроение.
Тази държава беше строена от родителите ми с доброволен труд и с много лишения, за да има за поколенията. Тази държава обаче беше ликвидирана. И аз се трудих за нея, преглъщайки вечните кризи на прехода – сиреч ниските заплати.
Аз съм Суверенът. За което ще плащам. Да ти имам Суверена, дето всеки го пребърква и краде. И на никого не му пука какво той мисли и какво иска. А той просто иска закон, иска държава, която да го защитава, иска достоен живот, обещан от Конституцията.
Красимира Василева