Онзи, който идва …

Времето отново прехвърли в своя бяг една година и услужливо ни напомни, че колкото и да забравяме за него, то съществува. Отмерва равномерно дните ни. Прелитат годините ни.
Променя се светът ни. Промениха се хората.
Лично за мен изминалата година не беше никак лека. Сблъсках се с фалша и лицемерието и то до такава болезнена степен, до каквато не си бях и представяла. Разруши се светът ми… Рухнаха всички устои, на които градех до момента живота си. Обезличиха вярата ми. Захвърлиха я в калта и се опитаха да я стъпчат. Виех от болка. Виеше в мен излъганото доверие. Свиреп вятър се кискаше злъчно в лицето ми: „Видя ли?! Понеже много знаеш!” Паднах! Беше адски трудно да стана, да се изтупам и да продължа… В цялата тази нелепост имаше някаква красота. Аз видях колко хора застанаха до мен! Видях приятелите си – извисени, чисти, добри! Видях как светят! Видях близките си. Видях обичта им към мен! Разбрах, че и целият свят да се обърне срещу ми, имам ли ги – значи съм спасена!
Много ми е трудно да напиша нещо оптимистично в началото на годината. За себе си знам какво искам – здраве, работа и хората, които обичам да са живи и здрави. Но как да се примиря със света, който ни заобикаля?
Годината за страната ни започна с шесторно убийство (ако броим и кучето, жертвите стават седем), което убийство в последствие се оказа дело на един самоубит (б. а. подчертавам: не самоубил се), издирващ се от 9 години блудник. След няколко дни гръмнаха и мега богат бизнесмен, а убиецът му сигурно вече пирува на някой солиден чужд курорт… Няма още категорична причина, поради която този човечец заплати с живота си…
Както всъщност не стана ясна и причината, поради която семейството от Нови Искър изчезна в навечерието на Нова година.
Държавата ни обаче е гостоприемна. Тя е домакин на Съвета на Европа и дори на откриването беше приятно изненадана от речта на председателя Доналд Туск, който показа завидни познания по българска история, и който я изрецитира на български език. Въпреки, че речта беше много симпатична и разчупи малко атмосферата в Народния театър „Иван Вазов”, където беше откриването на европредседателството, лично мен ме почопли този лек, уж шеговит тон. Защото аз не усетих уважението към страната ни в тази реч. По-скоро долових снизхождението на тези хора. И ми стана мъчно, защото България трябва да е ключов фактор в Европа и трябва да тежи на мястото си. Не само заради стратегическото си положение, а заради богатата си история, заради многобройните имена, които е дала на световния спорт, заради това, че е една от най-древните цивилизации, заради това, че десетки световни научни открития са дело на българи, заради това… За съжаление в речите на Президента и на министър-председателя, както и във встъпителните думи на г-жа Лиляна Павлова, нито един от тези факти не беше изтъкнат. В крайна сметка, където и както се поставиш – така те цакат!
Бедна, бедна Българийо! Колко ли още ще има да търпиш чужди прищевки… С колко ли убийства ще осъмваш?… Точно както става и в един обикновен човешки живот…
Все някой друг решава съдбата ни… Все сме зависими от хора, които не са по-велики от нас, но са богоизбрани… Които въртят далавери, печелят пари, наемат и убиват. Убиват човешки съдби!
Ще ми се да завърша този текст по-оптимистично, но май не бих могла. Затова ви предлагам една притча. Дано всеки от вас намери по нещо за себе си в нея.
И дано новата година бъде по-здрава, по-добра, по успешна за всички!

Искрено ваша,
Мария Перфанова

Продават се котенца

Продавачът в едно малко магазинче закачил до входа обява: „Продават се котенца“. Този надпис, естествено привлякъл най-напред децата и след броени минути в магазина влязло момче. То поздравило продавача и срамежливо попитало за цената на котенцата.
– От 3 до 5 лева – отговорил продавачът.
Въздъхвайки, детето бръкнало в джоба си, извадило портмоненце и започнало да брои стотинките си.
– Имам само два лева сега – тъжно казало то. – Моля ви, може ли поне да ги видя? – помолило то с надежда продавача.
Продавачът се усмихнал и извадил котенцата от голям кашон. Усетили се свободни, котенцата доволно замяукали и се втурнали да бягат. Само едно от тях, кой-знае защо явно изоставало от всички. И някак странно придърпвало задната си лапичка.
– Какво му е на това котенце? – попитало момченцето.
Продавачът му отговорил, че котенцето е с вроден дефект на лапичката и това е за цял живот, така е казал ветеринарят, затова котенцето куца.
Момченцето очевидно се развълнувало много:
– Бих искал да взема това котенце.
– Ее, момче, ти шегуваш ли се? Ами че това е непълноценно животно. За какво ти е? Впрочем, щом си толкова милосърден, вземи си го, ще ти го дам без пари – казал продавачът.
Като чуло това, лицето на момченцето замръзнало, а продавачът се зачудил.
– Не, аз не искам да го взема даром – с напрегнат глас промълвило детето. – Това котенце струва точно толкова, колкото и другите. И аз съм готов да платя пълната цена. Ще ви донеса парите – твърдо добавило то.
Продавачът гледал изумено детето, сърцето му трепнало:
– Синко, ти май просто не разбираш всичко. Бедничкото коте никога няма да може да бяга, да играе и да скача като другите котенца.
След тези думи момченцето започнало да навива левия крачол на панталонките си. И тогава продавачът видял, че кракът на момченцето е страшно изкривен и е стегнат с метални скоби.
Детето погледнало продавача:
– Аз също никога няма да мога да бягам и да скачам. И това котенце има нужда от някого, който да го разбира колко му е тежко и който да го подкрепя – с треперещ глас промълвило момчето.
Мъжът зад щанда прехапал устни, сълзи напълнили очите му. Като помълчал малко, той все пак се опитал да се усмихне.
– Синко, аз ще се моля, всички котенца да имат такива добросърдечни стопани като теб – казал продавачът.
В действителност, не е толкова важно КАКЪВ си, а фактът дали има НЯКОЙ, който ще те цени истински такъв, какъвто си, който ще те приеме и обикне без каквито и да са уговорки. Защото онзи, който идва при теб, в момент, когато целият свят те изоставя, той е истинският ти Приятел.

Неизвестен автор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.